Гъливер е забавната история на един симпатичен чичко, който попада на магическо място, населено с малки сладки човечета. Те имат малки сладки къщички, вратички, чайничета, килимчета, кученца, торбички, хлебчета и реално, всичко им е малко и сладко.
Знам това, защото черпих познанията си за Гъливер от едноименния анимационен филм на Fleischer Studios. По-късно разбрах, че не съм само аз.
лицето на лъжец
Джонатън Суифт обаче се е обръщал в гроба, докато Дейв Флайшър (режисьорът) е разказвал на брат си Макс (продуцентът), как ще смесят Ромео и Жулиета с Гъливер и ще вкарат някакъв си Габи като основно действащо лице. А на нашия герой ще му резнат последните три приключения, тъй като малките човечета са далеч по-интересни, защото… са малки!
и сладки.
*обръщ*
Естествено, братята по никакъв начин не загатват, че в „Пътешествията” Джонатън Суифт прави саркастичен анализ на човешката природа, политическата атмосфера през 18-ти век (и по принцип), изгражда утопия И предвижда недостатъците й. Не.
МАЛКИТЕ ЧОВЕЧЕТА!
***
Ние го гледахме по Центрум Груп.
***
Съдбата обаче отново ме срещна с Лемюел Гъливер, който отдавна мразех.
Но Съдбата удари шамар на детските ми представи и аз вечно ще й благодаря за това, защото беше време гей-Гъливер да спре да попива с хлебче соса от ръба на чинията на истинския Гъливер .
Реално, Лемюел минава през цели четири ХАРДКОР приключения, които биха направили Чък Норис да изглежда като женчо, дори с ушанките си от промазан кинг конг.
Да, ЧЕТИРИ ШИБАНИ ПРИКЛЮЧЕНИЯ: в страната на лилипутите; страната на великаните от Бробдингнаг; в Лапута (да, „курвата” на испански), Балнибарби, Глубдубриг и Лугнаг; и в страната на хуинимите (нашите коне, но интелигентни) и яхутата (нашите хора, но нецивилизовани)
Та, уидаут фърдър адю, ето ги причините, които открих, доказващи хеви-метъл натурата на Суифтовия роман.
5 причини романът „Приключенията на Гъливер” да сцепва:
1. Джонатън Суифт хули хората без много заобикалки
Суифт е имал доста негативно отношение към повечето хора. Особено към простите, алчни, безскрупулни и неморални представители на нашия вид. Смятал е, че сме покварени създания още от раждането си, но някои просто избират пътя на добродетелите. Или пък, че сме „животни, способни да мислят разумно” (стига да пожелаем).
Тези му разбирания, естествено, оцветяват цялата книга.
В страната на лилипутите, Гъливер става свидетел на това, как императорът раздава отличия и си избира любимци – хваща една пръчка, държи я хоризонтално и дава на всички, желаещи да се пробват, да я прескачат, да минават под нея и там каквото се сетят, в зависимост от височината, на която я държи. Който най-дълго и с най-голяма ловкост успее да изпълни това, получава награда. Това Гъливер го описва като процес, който не прилича на „нищо което съм наблюдавал в нито една страна в новия или стария свят”. Тук Суифт казва „хаха, колко си заблуден” на Гъливер.
В Лапута пък, третото пътешествие, е пълно с хора, отдадени на абстрактните науки, които пръскат ужасно много усилия за безсмислени неща. (Един от учените им се опитваше да превърне човешки екскременти обратно в храна. ЗЛАТНО!)
В последната част, разумният кон, който приема Лемюел в дома си, въпреки, че адски много му прилича на гнусните, отвратителни яхута, му разкрива някои от наблюденията си върху тях.
- Яхутата се мразят един друг повече, от който и да било, и обяснението за това било, че телата им са адски отвратителни. Те обаче забелязвали и порицавали тази уродливост само у другите.
- Ако им хвърлиш храна, достатъчна за петдесетима, те веднага ще се нахвърлят върху нея, за да вземат ВСИЧКО за себе си. Също така са единствените, които ядат без да са гладни.
- Те са единствените, които събират лъскави камъчета и си ги пазят скрити далеч от очите на всички останали. А ако им ги вземеш, те започват да пищят и изпадат в депресия.
Познайте Суифт кои е имал предвид!
2. Гъливер зарязва жена си и децата си четири пъти, а накрая им казва, че смърдят и да не му се мяркат пред очите. Да.
Всеки следващ път, когато тръгне на ново пътешествие, казва „и отново изоставих горката ми жена и децата”, бла-бла, и тогава отива на някой кораб, за да избяга от скуката. За разлика от него, ние просто си обуваме маратонки рънърс. Един от пътите даже специално отбелязва, че жената е бременна, но все пак заминава. Трябва да му се признае, че си казва: „горката тя”.
А когато се завръща от последното си пътешествие в страната на хуинимите е толкова отвратен от хората, че не може да ги издържа.
As soon as I entered the house, my wife took me in her arms, and kissed me; at which, having not been used to the touch of that odious animal for so many years, I fell into a swoon for almost an hour. At the time I am writing, it is five years since my last return to England. During the first year, I could not endure my wife or children in my presence; the very smell of them was intolerable; much less could I suffer them to eat in the same room. To this hour they dare not presume to touch my bread, or drink out of the same cup, neither was I ever able to let one of them take me by the hand.
3. Гъливер не пропуска важните подробности .
В качеството си на един истински учен, Гъливер никога не пропуска подробностите. Като например, как се изпикава пред лилипутите още на първата им среща, когато се събужда завързан с малки въженца.
I felt great numbers of people on my left side relaxing the cords to such a degree, that I was able to turn upon my right, and to ease myself with making water; which I very plentifully did, to the great astonishment of the people; who, conjecturing by my motion what I was going to do, immediately opened to the right and left on that side, to avoid the torrent, which fell with such noise and violence from me.
"дръпни се за малко. имам работа"
Или как се изпикава, както очевидно постоянно прави, върху мини двореца им (съответно и върху принцесата) за да изгаси настаналия пожар. Тук той обяснява за невероятния си проблясък, когато вижда пламтящата сграда:
I had, the evening before, drunk plentifully of a most delicious wine called GLIMIGRIM which is very diuretic. By the luckiest chance in the world, I had not discharged myself of any part of it. The heat I had contracted by coming very near the flames, and by labouring to quench them, made the wine begin to operate by urine; which I voided in such a quantity, and applied so well to the proper places, that in three minutes the fire was wholly extinguished, and the rest of that noble pile, which had cost so many ages in erecting, preserved from destruction.
Малките човечета го използват и като триумфална арка, под която да мине тържествена процесия. Гъливер обаче не пропуска да отбележи, че панталоните му са се прокъсали отдолу и това дало повод за „смях и ВЪЗХИЩЕНИЕ”:
His majesty gave orders, upon pain of death, that every soldier in his march should observe the strictest decency with regard to my person; which however could not prevent some of the younger officers from turning up their eyes as they passed under me: and, to confess the truth, my breeches were at that time in so ill a condition, that they afforded some opportunities for laughter and admiration.
реални притеснения: "няма да се изпикае ОТНОВО, нали?!"
Във второто приключение млада великанка го слага на зърното си и това му се струва ужасяващо. Други хора не са чак толкова претенциозни.
The handsomest among these maids of honour, a pleasant, frolicsome girl of sixteen, would sometimes set me astride upon one of her nipples, with many other tricks, wherein the reader will excuse me for not being over particular. But I was so much displeased, that I entreated Glumdalclitch to contrive some excuse for not seeing that young lady any more.
В последното си приключение Гъливер попада в страната на хуинимите, които приличат на нашите коне. Те обаче са цивилизованото общество. Хората пък са представени като първобитното племе на яхутата – с близка до човешката форма, но ходят на четири крака, имат сериозно окосмени задници и дълги нокти. Когато виждат Гъливер се качват на едно дърво и изпразват дебелите си черва в опит да го уцелят. ДА. И аз не можех да си го представя.
Several of this cursed brood, getting hold of the branches behind, leaped up into the tree, whence they began to discharge their excrements on my head; however, I escaped pretty well by sticking close to the stem of the tree, but was almost stifled with the filth, which fell about me on every side.
Друг чудесен момент е, когато женска от племето на яхутата се опитва да го обезчести, докато той се къпе в реката.
Being one Day abroad with my Protector, the Sorrel Nag, and the Weather exceeding hot, I entreated him to let me bathe in a River that was near. He consented, and I immediately stripped myself stark naked, and went down softly into the Stream. It happened that a young Female Yahoo standing behind a Bank, saw the whole Proceeding, and enflamed by Desire, as the Nag and I conjectured, came running with all Speed, and leaped into the Water, within five Yards of the Place where I bathed. I was never in my Life so terribly frighted; the Nag was grazing at some Distance, not suspecting any Harm. She embraced me after a most fulsome Manner; I roared as loud as I could, and the Nag came galloping towards me, whereupon she quitted her Grasp, with the utmost Reluctancy, and leaped upon the opposite Bank, where she stood gazing and howling all the time I was putting on my Cloaths.
4. Джонатън не лъже
Въпреки, че обществото на хуинимите е неговата утопия, Суифт не пропуска да погледне критично и на собствената си идея. Хуинимите се водят единствено от разума, помагат си, думата за лъжа при тях не съществува, тъй като не знаят защо някой би казал не-истина. При тях емоциите почти не съществуват (една кобила се извинява за закъснението си за среща с това, че сутринта мъжът й е умрял.)
Тези неща обаче водят до безброй други ограничения – ако човек не лъже, няма как да напише роман, примерно, защото не би могъл да си позволи художествена измислица, или пък да използва около 99% от всички изразни средства.
"ок, мога да реша судоку, но не разбирам, защо човек би хвърлил едното си око..."
Водени единствено от логиката, те приемат, че Гъливер все пак е от яхутата, заради убийствената им прилика, и му заповядват да напусне.
Въпреки, че си е говорил с тях, че си е ял овесените ядки в къщичката им и че им е научил тъпия език. Аз си казах: Е, тва е, от коне кво да очакваш, ебаси.
5. Гъливер е пропадналият герой
Робинзон Крузо , по-известният от двамата поне за българската читателска аудитория, е герой в истинския смисъл на думата. Изоставен на остров той успява да пребори себе си, да си построи живот и да колонизира човек. След 28 години успява да се завърне и да се ожени.
Гъливер, от своя страна, се завръща и изперква. Вместо да използва знанията, които е натрупал през четирите си приключения, той ги затапва в себе си и с отвратителна омраза към цялото човечество се задължава да ги търпи, колкото му е възможно. Запазва и колкото може от конските си маниери, защото за него хуинимите си остават идеални същества (както често става, и тук мненията на Гъливер и на Суифт се разделят).
Та, ако говорим за пропаднали герои, Ханкок не може да стъпи на малкия пръст на Гъливер.
"мислиш, че АЗ съм пропаднал? случайно да си чел "Гъливер" ?!"
УЪРД!
И едно допълнение – Антъни Бърджис, вашият любим автор, използва в „Портокал с часовников механизъм” думата „гъливер”, вместо „голова” (езикът в книгата е смесица между бритиш инглиш, руски и нещо средно между двете).
Да, авторът, който превърна агресията, омразата и счупените зъби на невинен професор в ИЗКУСТВО, даде почетно място на Гъливер в същата книга… и ако това не е ултимативното доказателство за хардкор-авостта на „Пътешествията”, не знам какво е…
Едва ли има смисъл да споменаваме, че ако трябва да направим битка между Джонатън Суифт и Мерилин Менсън, ще кажем, че докато Джони ще се появи върху тигър-робот с криле на дракон на фона на „Съдбата чука на вратата”, Мерилин Месън ще е яхнал овца, придружен от „Съмуеър оувър дъ Рейнбоу”.
скуууч-но
Няма база за сравнение.
(ЗНАМ, ЧЕ НЕ ГО ПРОЧЕТОХТЕ ЦЯЛОТО!! ГРР!)
