бебешки дрехи оправят настроението?!

значи, събуждам се аз в скапано настроение, закуската ми е шибана, животът ми тъпее, искам да се скарам с някой, а около мен не липсват хора… и тогава се оказа, че чисто новата ми братовчедка ще идва (е, ще я докарат) за да се запознаем. това по принцип е хубаво, но ставаше въпрос за час, в който аз съм на лекции. ОЩЕ ЕДНО ШИБАНО НЕЩО.

тъй като не бяхме готови с подаръци за бебето, с майка ми отидохме до магазин jumbo (намира се до била на бул. българия, добър магазин) и там, за моя изненада, се оказа доста готино – беше пълно с бебешки одеялца, гащеризони, космонавтски костюми и качулки със заешки уши (ако някога реша да имам дете, то ще носи само костюми със заешки уши). иии ок, беше сладко! това, което не беше сладко, бяха родителите, решили да доведат децата си в детски магазин… малко наивно, смея да твърдя. децата, естествено, искаха всичко и крещяха с кръгли усти, бездънни гърла иии да, започваш да си припомняш и контрааргументите.

напълнихме кошница с розови неща (и тук искам да кажа нещо на всички, които мразят розовото по идеологически причини – вие сте тъпаци!), майка ми мъкнеше и кошара, и се отправихме към касата… където ни посрещнаха още деца с гласовите данни на браян джонсън – очевидно усещаха как шансът им да се сдобият с някаква играчка, нередно подмината от родителите, НАМАЛЯВА с астрономическа скорост (не знам дали подобна скорост съществува, но така ми звучи адски бързо и реших да го напиша!). и да, такси и вкъщи. и майка ми не успя да види бебето. бабата, която по-рано каза, че хич не я интересува дали ще сме тук или не, нали тя ще го види (да, моята баба), накрая май се почувства виновна за това и ме гонеше да ми разправя как моето участие в нещата било изтъкнато и т.н. абее няма значение. всички са харесали детските работи, а майка ми поне знае за какво става въпрос като влезе в детски магазин. беше готин ден. тая седмица живот и здраве ще я видя братовчедката