Етикети

, , ,

Знам, че ви любя рядко, но въздържанието прави човека мъдър!

Затова с понасъбралата ви се мъдрост, моля погледнете този плакат:

Днес го забелязах в метрото и не знам докъде сте стигнали с разсъжденията по това нещо, защото филмите напоследък не ги следя, но исках да изкажа искрената си възмута.

КАК НЕ ГИ Е СРАМ? SHAME ON YOU!

да поясня:

Да, това е плакат с епичния Джерард Бътлър с още по-епичната си картечница, а най-епичното от всичко е, че е човек на вярата – духовен пичага, ама здраво копеле. Как да не го обичаш психически и физически?

Бай имайки мозък в главата си.

Идеологията, която стои зад картинката всъщност, е съвсем друго нещо. От плаката ни гледа белият човек, който предпазва беззащитното негърче със своята картечница. Заел поза “налагам справедливост с песници”, той успява да ни внуши, че отново истинският герой, бял мъж на средна възраст, ще овладее положението. За сметка на това негрите по достоен-за-южните-щати-през-1840-та стил са репрезентирани като деца, нуждаещи се от грижа. В този смисъл дори защитникът им утвърждава тяхната неспособност да се справят сами. Тази ръка, която така грижовно е сложил пред детето, казва не само “Ти си в безопасност!”, но и “Стой настрана, това е работа за истински мъже!” Холивуд отново са измислили начин да ни инжектират с пропагандата си. Безкрайно некоректно, като се има предвид, че в другата ръка на Джералд стои причината онова дете (или “немощната” раса като цяло) да бъде в опасност. Колкото и оргазмична фигура да е одухотвореният badass, ще ни се наложи да помислим повечко какво значи появата му, на кой говори и защо му го говори. Справя ли се с проблема или той е един от източниците му? Самата идея, че може да дойде някой и да спаси някой друг, е доста романтична, но рядко се получава точно така. Не само заради интересите на първия, но и защото вторият изпада в кастата на “получаващите” – тези, които колкото и да взимат, не могат. За тях няма шанс, разбира се, но това не е нещо ново. Този, на който му трябва, си го има предвид!

Та, цаката в цялата работа е, че картината си играе с лесно-разпознаваеми символи, които ни говорят направо на костния мозък, та не ни се налага много-много да осмисляме. Тест за истинността на теорията: Представете си плакат, на който черен мъж с картечница е сложил ръка на бяло дете. Това е научна фантастика.