неща в небето на оушън сити

гигантско хвърчило рак

кацнала чайка. ядяха от ръцете ни, по дяволите!

хора в кабинки

пише "катрин, ще се омъжиш ли за мен?". дано го различите

 

 

(да, това не беше много смешно.

м, съжалявам за качеството на снимките, но толкова може нокиа 5230 или 5320, не помня )

РЕ: Минутката на истината

видях, че някой задава въпроси, а аз обичам да отговарям, а и ми трябват още постове в блога за да е СЕРИОЗЕН и РЕДОВЕН, така че ЕТО. ако някой също иска да го попълни, от вас двамата дето ме четете, ще ми е приятно да ви видя отговорите. ако не ме мързи. (въпросникът бе откраднат от Планинаря!)

• Били ли сте арестувани? – НЕ.
• Целували ли сте някой, който не сте харесвали? – О, да.
• Спали ли сте до 5 следобед? – не. аз спя през нощта, както правят ХОРАТА
• Изключвали ли са ви от училище? – не
• Изпитвали ли сте любов от пръв поглед? – не помня
• Съсипвали ли сте си колата в катастрофа? – не
• Уволнявали ли са ви от работа? – не. аз напускам и фирмата се разпада. с взрив. докато аз скачам в последната минута.
• Уволнявали ли сте някого? – не. не и без да се разплаче като малко дете, имам предвид
• Пели ли сте на караоке? – да. отстрани не изглежда толкова добре, колкото си мисли човек:(
• Насочвали ли сте оръжие към някого? – не
• Целували ли сте се под дъжда? – да? всеки, който е имал гаже за повече от ДЕН го е правил. ебаси тъпия въпрос
• Имали ли сте близък досег със смъртта (вашата собствена)? – да. един тъпак на име богорис (ще го нарека така, защото той така се казваше) реши, че ще е супер забавно, ако катерим СКАЛИ, които се намират над СКАЛИ в МОРЕТО. ако не се бях хванала за шибан трън, както става по филмите, щях да съм вън от играта
• Виждали ли сте някой да умира? – една пеперуда. селският идиот мими от чавдар искаше да си попълни хербария. с ЕДНА пеперуда. да, тази щеше да е първата. уби я пред мен, изродът момиче.
• Играли ли сте на бутилка? – да. тъпо е. тея хора вече ги бях целувала
• Пушили ли сте пура? – да
• Седели ли сте на покрив? – да
• Прекарвали ли сте някой през граница в друга държава? – не. ако граничехме с мексико, щеше да е друго
• Бутали ли са ви в басейн напълно облечен? – не
• Чупили ли сте си кост? – не
• Бягали ли сте от училище? – да. къде е въпросът, всъщност ходили ли сте на училище?
• Яли ли сте насекоми? – мравки. киселеят
• Ходили ли сте насън? – да
• Разхождали ли сте се на плаж под лунна светлина? – да. не е лошо. друго си е в топло легло под покрив, ама айде. хората постоянно имат ИДЕИ.
• Карали ли сте мотоциклет? – не. затова съм жива и попълвам въпросника?
• Късали ли сте с някого? – ДА
• Лъгали ли сте, за да избегнете глоба? – не. избягвам глоби с усмивката си. и с падане на колене и унижение. но лъжа? никога
• Летели ли сте с хеликоптер? – не
• Бръснали ли сте си главата до голо? – не
• Скачали ли сте от покрив? – да. гараж! брои ли се?
• Докарвали ли сте приятеля/приятелката си до сълзи? – о, да. ВСЕКИ-ФЪКИНГ-ПЪТ
• Яли ли сте змия? – не
• Участвали ли сте в протест/демонстрация? – да
• Пърдели ли сте на атракцион в увеселителен парк? – мразя увеселителни паркове
• Бойкотирали ли сте сериозно и целенасочено нещо/някого? – да, Софийския зоопарк. след като ми се скараха обаче спрях. еми… колко да е?
• Участвали ли сте в банда? – да. бандата на загубеняците. бяхме много и бяхме силни
• Показвали ли са ви по телевизията? – да. камерата мина през мен, когато бях на някакво културно мероприятие. най-доброто място лежерно да те засекат
• Стреляли ли сте с огнестрелно оръжие? – не. аз не съм психопат
• Плували ли сте голи? – да. не е толкова готино. допирът на водата става прекалено нагъл
• Правили ли сте шевове на нечия рана? – не. да се оправят сами като толкова им знае устата!!
• Карали ли сте сърф? – не
• Обаждали ли сте се на 112 или друг спешен номер? – не
• Пили ли сте направо от бутилка с алкохол? – да
• Били ли сте оперирани? – не
• Тичали ли сте голи на обществено място? – не
• Карали ли са ви с линейка в болница? – не
• Губили ли сте съзнание, без да пиете? – цели три пъти. първият път припаднах на досиетата хикс, оня епизод дето им влизаха неща под кожата. ПО ДЯВОЛИТЕ; вторият, по време на Ай уонт ъ феймъс фейс – епизода за двамата близнаци, които искаха да приличат на брад пит (или том круз?). бяха отвратителни, а когато им направиха операциите приличаха на отвратителни хора С ОПЕРАЦИИ. не издържах. така де, не се ебавам.

третият път беше, когато гледах човек на луната – анди се разболя сериозно и отиде при некви азиатски доктори, които се оказаха лъжци – правеха се, че измъкват червеи от коремите на хората, а всъщност само им пробиваха кожата с пръсти и изваждаха напъхан от тях метил. НАЙ-ГАДНОТО НЕЩО, КОЕТО СЪМ ВИЖДАЛА. блекаут

• Пикали ли сте в храстите? – да. ебаси тъпия въпрос. който не е излизал от вкъщи, не е пикал в храсти
• Бягали ли сте от полиция? – не
• Дарявали ли сте кръв? – не
• Хващали ли сте телена ограда под напрежение? – не
• Яли ли сте крокодилско месо? – не
• Убивали ли сте животно, когато не сте на лов? – да. видях един охлюв, който се влачеше по улицата и реших, че трябва да го сложа в градинка сред тревичка. както обичат охлювите. майка ми каза ‘остави го тук отвън’, но аз реших, че ако го оставя пред оградата на близката къща, той ще е ОТНОВО в безкрайно опасна близост до пътя. хванах го и го пуснах през оградата. за да чуя КРЪК. къщичката на охлювът се беше счупила.

та, това се случи преди 8 години. нямам по-гаден спомен

• Попикавали ли сте се на обществено място? – ъъъ, може би?
• Промъквали ли сте се в кино, без да плащате? – да. е, 8 лева билет?!
• Рисували ли сте графити? – не
• Обичате ли още някой, който не е редно да обичате? – не. и какво значи ‘не е редно’?
• Слагали ли са ви белезници? – не. въпреки молбите!
• Вярвате ли в любовта? – да. все едно да те питат вярвате ли в интернет. ми… копеле, не:D
• Били ли сте се? – да. сава в 6ти клас. тъпото копеле взе топката на брат ми и аз му изкарах въздуха, но имам предвид, по принцип не правя така, стана по-сериозно отколкото си го мислех. иначе и на таекуондото имаше яко спарингчета
• Крали ли сте нещо? – да. двайсетина картички. по едно време бях супер запалена по идеята да имам КОЛЕКЦИЯ. въпросът беше, че мразя да чакам и реших проблема с нетърпението си, а и липсата си на пари, радикално. веднъж даже си КУПИХ 15 фонокарти, когато хората ги събираха. логично, моите ‘колекции’ никога не са ми били крайно ценни. те просто се появяваха
• Яли ли сте охлюви? – не, изрод такъв
• Давали ли сте пари на бездомни/просяци? – готино уточнение. очевидно става въпрос за бездомни ИЛИ просяци. значи има просяци с дом и бездомни хора, които отказват да просят. не, не съм сигурна, че съм давала пари на такива
• Помагали ли сте на някой да изкара изпит? – да. а и да не го изкара. помагам на всички
• Удряли ли сте някого с бухалка или пръчка? – не
• Били ли сте толкова уплашени, че да се разплачете? – да. един циганин ме нападна, когато бях във варна преди доста години. преди толкова години, че той да излезе извратен педофил. както и да е, за мое щастие, не успя. а шибаната ни съседка даже го била видяла, че влиза във входа и нищо не казала. сега, фактите са, че в малък квартал във варна ВСИЧКИ се познават и ако някакъв такъв влезе, това е събитие. тоест, не е като тя да си е помислила ‘о, той има работа там’. вижда, че той влиза, вижда, че аз влизам и след като успях да избягам навън, тя ме пресреща едва ли не с думите ‘той те нападна, нали’. тъпа шибана идиотка
• Нападало ли ви е куче? – да. захапа ми кънката
• Били ли сте съдени? – не

малко сладко

Леля ми се навежда над мен и със сладък глас казва:

„Мъничко червеничко с мъничко зеленичко. Що е то!“

…

„ГАТАНКА!“

 

съкърсс

!!!ПОЕЗИЯ!!!

(и не, почти няма рими, защото е по-трудно)

 

I.

в очите ти скачат малки сърнички

а ръцете ти са на зайче

кожата ти трепери по пилешки смешно и…

знаеш ли, искам да си направя

яхния

  

II.

облизвам устните ти с жаден поглед

и пипам с ресниците си твоя врат

плъзвам пръсти по гърдите ти

обсипвам главата ти с целувки

сластно търся с устните си твоите

и в очите ти потъват моите и

това стихотворение

не бе замислено като банално

но знам, че не друг ще го чете,

а ти

и реших да го направя просто

разбираемо.

 

III.

искам да ти кажа нещо за гората

хм, тя е като морско дъно,

дъното е като дупка,

дупката е като задник,

задникът е като…

абе не, исках да ти кажа за гората,

но за друго се замислих.

oshte edno bezsmisleno zaglavie, taka che nikoj da ne moje da nameri posta po ime. SORI

лонг тайм ноу сий!

понеже дриймфол, моникс и t.n. ми изразходваха всички постове, коментирайки под тях, и те вече не са чисти и красиви, а смляни и прокарани
ще трябва да напиша нещо ново

това е за биричката/ пират с б или бира с т или става вьпрос всьщност за бират

до моя магазин има друг магазин. един от онези, в които хората влизат за разлика от моя. там той подреждаше фланелки и се дьржеше като приятел с всички и хората му вярваха. аз не знаех това.

той беше нов. закачаше фланелки отвьн, когато аз вдигнах глава от компютьра си. в сьщото време и той погледна кьм мен. аз си казах УОТ ДЬ ФЬК и свалих поглед.
ТОЙ СЬЩО.
следват още няколко неадекватни погледа, лишени от каквато и да било сексуалност, любовна магия или всичко онова, което те кара да мислиш, че искаш да се ожениш за този непознат човек.
след това си разменихме думи в 7-11, кьдето очевидно сьщо работеше. аз се усмихвах, той сьщо и си казахме да, бе утре ше се видим на магазина.
той дойде и ми донесе ключодьржател жаба, чиято уста се отваря, свети и кряка. след това ми донесе още един. аз не си помислих, че прекалява, защото щях да приема и трети. не ми донесе такьв.
заговорихме се и вече смело се гледахме, когато разбрах че вьобще не е от индия, а от непал, кьдето уличните боеве са всекидневие и британската армия си набира яко от там.
да, от непал.
и всичко у него беше чудесно. усмивката, погледа. лошото беше, че не можех да приема цвета на кожата му. ние в бьлгария ги наричаме цигани и скокьт за мен беше прекалено голям. аз си падам по белокожи тьмнокоси светлооки мьже с кьси крака и правоьгьлни физиономии (хаха и едно ура за предубедените ограничени хора).
той беше тьмнокос, тьмнокож, с леко дрьпнати очи с кафяви очи и кафяви точки в бялото на окото. изглеждаше ми като хитрец и дребен обирджия. тоест, не го харесах крайно много.
понеже това обаче не ми пречи да се срещам с когото и да било, защото АЗ ТАКА ПРАВЯ, приех да отидем заедно на пазар. по-кьсно у тях той ме пита дали мога да се влюбя в него. аз се изхилих като простак и изпищях, че не може да ми задава такива вьпроси. след това казах, защо пьк не всьщност, и той прие отговора.
следваха странни дни. той идваше и не знаеше какво да прави. аз сьщо, вьпреки че бяхме счупили напрежението -
след пьрвата целувка хората вече ХОДЯТ.
и мамка му, кожата му. това си повтарях на ум, кожата, кожата, кожата, кожата за човек, който ми носеше храна в магазина, стоеше часове наред с мен пак там, на най скучното място на света и ми прощава, че се дьржа като тьпак
така прекарах цяла седмица искайки и неискайки да сьм с бират и повярвайте ми, борих се с всичко, което крещеше в мен ТОВА НЕ Е НАРЕД, той не е част от теб, различен е, несьвместим, това не ти е органично присьщо, твоята материя не е сьщата.
това беше ад. да знаеш защо харесваш някой, защото мозькьт ти разбира, че е чудесен, и в сьщото време да знаеш защо тялото ти го отхвьрля като тенекиена става, е борба на дракони и змейове в безкислородна камера. независимо колко могьщи са, как пляскат с километрови криле, как разтварят бездьнните си гьрла и бьлват енергията на сльнцето, реално, всички са обречени.
след седмица обаче, след треската, разбрах, че любовта победи като в добьр американски филм.
миналата вечер му бях казала да се разкара, а той ми звьня и звьня и аз не вдигах и се молех да ми звьни още. в 2.40 вдигнах и вече знаех, че сьм влюбена в непалец, защото ми даде всичко, което можеш да си поискаш за две седмици. и сега белите момчета ми бледнеят и обичам само тьмни зеници с тьмни ириси с тьмни точки.

трьгвам си след 2 дена. отнасям сьс себе си и джапанка спьнджбоб. другата я взе той и обеща да ме чака. не казвайте нищо, знам

pedofiLILI

тук направих грешката да се влюбя, само за да разбера, че си падам по деца.
бха, шегувам се!
всьщност не.

ТОЙ БЕШЕ НА 17.

и не от тези дето приличат на 20-годишни, а от тези дето изглеждат на 14. не, че това не ме притесни и не му надух главата с ‘по дяволите, не смяташ ли, че е МЕГА СТРАННО’.
но той всеки пьт казаше ‘не’ и някакси това оправяше нещата.

с приятеля му дойдоха в магазина, в който ВСЕ ОЩЕ РАБОТЯ.
- колко струват манекените?
- бха, нямам представа. 3000?
- ок, тогава ще взема това, каза ник и извади пластмасова рька иззад гьрба си.
- какво по дяволите…, казаx аз, вече спечелена.
- ник, виж, това дали е моят цвят?, попита другото момче, ерик, издьрпвайки от закачалката лилав сатенен потник, покрит с льскави пластмасови мьниста.
- да, ама не е твоят размер. дай ми тва.
10 секунди по-кьсно разбрахме, че не е и неговият размер, тьй като с потника изглеждаше като една от онези пристегнатите наденици (но някакьв травеститски едишьн).

решихме да отидем на басейн, след като свьрша работа. кьм 1 през нощта с приятелка вече бяхме там, вьв водата, и се кьпехме с две малки момчета.
ще изльжа ако кажа, че сьм се чувствала по-странно.
ник ми подаде рьката си, придьрпа ме и ме гушна.
- това е странно, каза той и ме целуна
- да, странно е, казах аз в устата му.
стана ми студено и излязохме от басейна.
седнахме на вече мокрия шезлонг, той ме прегьрна и докато гледах луната през капките вода, които се стичаха по челото ми, ми каза, че сьм като малко момиче, което искаш да обичаш и прегрьщаш, за което искаш да се грижиш до края на живота си. гласьт му беше станал дьлбок, а аз бях малкото момиче.
направихме го и беше
страхотно.

после ми показа, как да имитирам прекьсване на врьзката по телефона, как да говоря на английски с китайски акцент, как да ядосам момчето, което отговаря на телефона в пицарията. безброй безценни сьвети, които най-вероятно ще предам на децата си.

замина след 2 дни. така се случва в туристическите градове – никой не остава, а твоето сьрце е постоянно разбито.

пробвахме се да си пишем смс-и и това беше ок за три дни. през това време той успя да ми сподели, че е един от 12-те духа изпратени от бог на земята за да поправя грешките ни. и това го е разбрал след като говорил с антихриста. аз пак си го харесвах, де.

на четвьртия ден ми каза, че трьпката е изчезнала. аз му казах да го духа. приключихме.

две седмици по-кьсно ми се обади скрит номер, чух прекьсващ арабски глас, който в някакьв момент ясно изхвьрли:

- ЛИЛИ, ЮЮЮУУУУУ ХЕВ АAAAA ПУСИ!

стана ми мило. ник и ерик все пак не са ме забравили!

шибан летен сезон, прееба ни

znam, che ne vi dreme, ama i na men ne mi

продьлжавам да ГОВОРЯ, защото нямам фотошоп.
извинявам се за което, но това май ще бьде добро

значи, вьрвя си аз по СТЬРГАЛОТО на моя крайокеански град с отпуснатата усмивка на човек, привьршил с ужаса на 11-часов работен ден, пльтно запьлнен от НИЩО.

соу, някьде на 10-тата пресечка с периферното си зрение виждам как някакво дете изравнява крачка с мен.
- здрасти, как си?, каза детето с дьлбокия басов глас, който само децата притежават…

аааа?

обрьщам се, поглеждам надолу и виждам, че гласьт всьщност принадлежи на приятно изглеждащ трийсетина-годишен мьж. нещо като умален вариант на Том Круз, ако това е физически вьзможно.

заговориxмe ce, той каза, че работи като мениджьр в пицария (винаги е полезно да познаваш такива), но мечтае да бьде писател. дори има написана книга.
- наистина ли? за какво става дума?, казвам аз с колегиалния интерес на някой, който сьщо смята един ден да повьрне книга.
- за моите пьтешествия… а аз сьм била НАВСЯКЬДЕ!

- НАВСЯКЬДЕ?, поглеждам невярващо аз, а в главата ми вече се вьртят индийски слонове, будистки храмове, гейши, странни африкански музикални инструменти и вьобще всякакви поне средно-интересни символи на дьржави и континенти, които някой би пожелал да види на живо.

- НАВСЯКЬДЕ! е, не в Европа или в Азия… но навсякьде в Америка! обиколил сьм всичко тук, нямаш представа…
- е, сигурно е добре да се сбльскаш и с други култури, предлагам аз образовано.
- да, да разбира се. сигурно догодина. но книгата е готова, ако искаш да я редактираш, би било страхотно, каза той на
21-ГОДИШНАТА
СТУДЕНТКА
от НЕАНГЛИЙСКО-ГОВОРЯЩА Бьлгария
ПЕТ МИНУТИ след като се запознахме…

(броят на редовете в капс означава броят пьти, в които се шокирах, когато чух предложението)

сега, не ме разбирайте погрешно, по принцип бих се зарадвала на това – с виновно удовлетворение бих поправила абсолютно всичко.
всеки, който ме познава от поне ДЕСЕТ минути знае, че ако имах достатьчно голям червен маркер бих подчертала половината живот на дядо коледа и в крайна сметка бих му поставила четворка, и то само заради ‘добро поведение’. искам да кажа, че обикновено прегрьщам подобни идеи, както преди години исках да прегьрна мечето от играта на кока кола, онова дето никой не го получи, вьпреки, че всички сьбирахме буквичките, но предложението в дадените обстоятелства звучеше сюрреалистично.

- да, наистина, ще ти я дам да я провериш за правописа и т.н…
СПРИ ДА ПОВТАРЯШ ТАЗИ ГЛУПОСТ, помислих си неналудничаво аз.
- ей, знаеш ли, много те харесвам и искам да те опозная и хайде да изпием по едно някьде?
освен че сьм нещастник, който поправя неща, сьм и невероятно любопитна, когато става вьпрос за ХОРА. да, казах
- йеа, шуьр, уай нот, и потеглих с нисичкия непознат човек, който най-вероятно щеше да ме отведе в кьщата на снежанка и останалите му шестима другари в игри и пакости.

ТАКА И СТАНА.

поне частта с воденето до тях.
- моля те, да минем само през нас да си обуя санадали, защото много мразя да сьм с обувки. аз живея тук в хотела на гьрба на бара.
аз, естествено, попитах още отсега – не смяташ да ме заведеш в някое бусче за да ме продадеш на части, нали?
той отговори негативно и аз се поуспокоих.
стигнахме до хотела и предложих да почакам долу, защото това е социално приетият вариант. той настоя да се кача, защото ще е само за малко.
знам, че историята ми ще ви стане тьпа, но стана точно така както той каза – свали си маратонките и си сложи сандали с нескрито удоволствие.
- да трьгваме, каза той без чорапи.
отидохме в бара на долния етаж, кьдето очевидно го познаваха всички. седнахме, аз с коктейл ром-и-някакьв-сок, той с биричка. ок, това беше хубаво…

ДОКАТО ТОЙ НЕ ЗАПОЧНА ДА ГОВОРИ И ДА СЕ ДЬРЖИ КАТО ШИБАНО ДЕТЕ! не ви говоря за някаква си моя измислица – беше 100-процентово гушни-малкото-сладко-бебе-и-го-накарай-да-се-оригне дьржане. започна да си клати краката вьв вьздуха, да ме гледа с широки очи отдолу нагоре (не отразявам разликата в рьста, имах приятел 10 сантиметра по-ниськ от мен, който си ме гледаше сьвсем нормално… и в който бях влюбена, мамка му, сега ми стана тьжно), и да пьрха с НЕВИННИТЕ си клепки.
- ЗАЩО СЕ ДЬРЖИШ КАТО ДЕТЕ?!, попитах аз чувствително.
- ама аз сьм си дете… дааа, дете сьм си, попремига той отново НЕВИННО.
понеже в този момент си представих, как ме моли да го напляскам, защото е бил лошо момче, и ми се стори адски реално, реших че тази вечер наистина ще приключи рано.
тогава обаче започна атаката.

- много те харесвам! *миг миг миг* ох, даа

- и ти не си лош, отговорих ентусиазирано аз.

пет-минутна пауза…

- да, много те харесвам!

нова пет-минутна пауза…

показва ми телефона си. в нов смс е написал ‘харесвам те!’

ок, това вьобще не е СТРАННО.

не че по принцип не се случва, може би ведньж на халеева комета, някой да ме хареса. случва се! просто този човек… ме льжеше. дали познах по блуждаещия му поглед, когато се опитвах да кажа нещо, дали по втренчената му физиономия, когато сметнеше, че трябва да изглежда сякаш ме слуша и още повече РАЗБИРА, не сьм сигурна. едно обаче беше ясно – участвам в най-дебилния опит на някой да вкара някого в леглото си. изненадващо, но факт – не го очаквах. така де, не от този човек, който пьрха с мигли, настоява че ме харесва и ме убеждава, как просто иска да ме опознае.
малко наивно от моя страна, смея да твьрдя.

а и той започна да говори за своя приятелка украинка… ‘о, има друга, всичко е наред’
- ако кажа, че сме ходили с нея, това би било изкривяване на истината, започна пьрвия си разказ той.
след това трьгна да разказва нататьк, отново вмятайки
- да твьрдя, че сме били точно гаджета, няма да е сьвсем вярно
след още пет минути…
- виждахме се често, да, но да говоря за нас като за двойка би било леко встрани от…

- ОК! ЗНАЧИ НЕ СТЕ ХОДИЛИ, НЕ СТЕ БИЛИ ГАДЖЕТА, НИТО ПЬК ДВОЙКА, обобщих услужливо аз с надеждата, че тази скоба, която се отваря преди всеки разказ за украинката, никога повече няма да се появи.

той се засмя и каза, че не трябвало да говори за това. аз шеговито казах, че не ме интересува, защото обичам да казвам ИСТИНАТА, но по приветлив начин.

***

скоро станахме и той предложи да ме изпрати донякьде. след като казах ‘еми хууу’, ама на английски, той предложи:
- искаш ли да се дьржим за рьце?
АААААААААААААААААААААААААААААААААААААА!
ако проблемьт ми с отказването не сьществуваше, щях да кажа не. притеснена обаче от това, че може да си помисли, че е отвратителен човек (не го твьрдя аз, просто ме е страх хората да не си помислят нещо ужасно за себе си, защото някой си там им е казал да си гледат работата), приех.
МАМКА МУ.
рьцето му бяха жилави, сухи, малки и космати. сега, не обичам да обиждам никой, не обичам и да сравнявам хората с пльхове, но по дяволите ТОЧНО ЗА ТЯХ се сетих. ако имаше пльх в човешки размер, така щеше да изглежда рьката му! наистина интересно. сега срещата доби сьвсем друг привкус. малко по – научно-популярен.

вече дьржах изследователски рьката на сьщество от пост-апокалиптичното бьдеще, когато стигнахме до някакьв ьгьл и аз казах, че нататька ще се оправя. тогава той ме попита това, което никой не трябва да пита. никога. дори да му се струва сладко и чаровно. дори да носи брекети. дори да е отчаян или притеснен или лудо влюбен. а именно -

- МОЖЕ ЛИ ДА ТЕ ЦЕЛУНА?

…

АААААААААААААААААААААААААААААА!

30-годишен мьж ме пита да ли може да ме целуне… ебаси.
аз започнах да вьртя глава, защото не можех дори да си го помисля. сьзнанието ми отказваше да очертае траекторията, която главата ми би трябвало да измине, защото ако го беше направило щеше да експлодира и един вид действаше самосьхранително, но МАМКА МИ…
- една малка целувчица, a?
изключих мозька си и си казах, че не трябва да го карам да се чувства ужасно и…

да, направих го. и ме е срам!
аз сьм луда.

бях ужасена от себе си и дори не отговорих на смс-а му, в който ми обясняваше, че наистина искал само да се забием.

ЕМИ ДЕБА, тогава не се дрьж като остаряло плюшено мече!

а по-кьсно вечерта срещнах вампир, ама за това после ще ви кажа

emi da…

Значи…
Пьрво да благодаря на хората, мисьлта за които ме крепеше през двата дьлги самотни месеца в жестоката Америка, кьдето те карат да чистиш кенефи, само защото си бьлгарин, както казва професор Вучков – Дриймфол и Моникс, излезте на сцената! Е, хайде де, не се стеснявайте… Моникс… виждааам теее! Чудесна рокля! АПЛОДИСМЕНТИ, МОЛЯ!

та, истината е, че прекарвам 95% от будното си време в магазин за дрехи, в който не правя нищо друго освен да цькам из интернета. с други думи, единствената причина да не поствам е, че ме мьрзи да гледам. и нямам фотошоп. но това е дьлга и безинтересна история.

и да, не направих парите. ама е ебаси якото. направих много и добри приятели и имаше яко интеркьлчьрьл кьмюникейшьн. с една дума – НАЙССС.

и тьй като нямам нищо по-добро…
стоя си в магазина. сльнцето грее, наблюдавам как вьлните на океана се бльскат в плажната ивица и две момчета се опитват да ги хванат с бугибордовете си. идилия. изврьщам глава от витрината с вьздишка (аз не сьм при момчетата и още по-малко при бугибордовете им). отпивам гльтка от петото ми половинлитрово шише вода за днес. а е едва 2 часа. помислих си как все още не ми се пишка и това е някак странно предвид факта, че познавам организма си. той пишка. доста.
уморено хвьрлям глава назад с отегчената физиономия на педофил, залостен в асаньор с вьзрастни жени, вьздьхвам и решавам да направя едно крьгче на клетката си.

станах от стола и тогава се случи нещо, което по това време ми се стори невероятно; сега знам, че е било неизбежно. ставайки усетих мократа топлина на РЕАЛНОСТТА -

напишках се.

организмьт ми очевидно бе успял да преработи водата, да я прокара през всичките трьбички и да я приготви на изхода… всичко това, естествено, без да направи и най-малкия намек за предстояща трагедия. беше работил зад гьрба ми и честно казано, разсьрдих се. но сега нямаше време за сьрдене. ПРЕВКЛЮЧ НА ПАНИК МОУД.

започнах да псувам и да се смея с отчаянието на човек, на който му остават 9 часа в сьщите дрехи и работа с клиенти. не можех да повярвам. аз, която сьм устисквала на забавни хора, на още по-забавни хора и на хора, които с едно изречение биха могли да накарат вьзрастен мьж с проблемна простата да пишка като новоредоно на крьщенето си, бях надхитрена. беше кьсно за класическото крьстосване на краката или клякане. нямаше тактика на света, която да подобри положението ми. а, машина на времето?, услужливо би предложил някой. но… бяхме ги свьршили.

опитах се да оправя нещата с тоалетна хартия, но вредата беше нанесена. стоях зад плота, обьркана, погнусена и крайно изложена (вьпреки че все още нямаше никой в магазина), докато горещите трьпки на срама заравяха хоботчета в невярващото ми сьзнание. стоях и изведньж усетих познат мирис.

aaa, ето на това миришела леля ми.

ебаси…

наздраве!

виза виза виза виза визаааа миза пизааа фошиза манизаааа

йеаа ще се ходи на бригада! не че това е толкова готино само по себе си, но ще мога да изкарам ПОНЕ някакви пари и след това ще мога ПОНЕ малко да допълня към една евентуална стипендия за едногодишен курс в екла, берлин… много са хиксовете в уравнението, но поне вървим нанякъде! а и искам да видя тая америка, за която всички спорят и в която никой не е ходил. ето това ще е готино

бебешки дрехи оправят настроението?!

значи, събуждам се аз в скапано настроение, закуската ми е шибана, животът ми тъпее, искам да се скарам с някой, а около мен не липсват хора… и тогава се оказа, че чисто новата ми братовчедка ще идва (е, ще я докарат) за да се запознаем. това по принцип е хубаво, но ставаше въпрос за час, в който аз съм на лекции. ОЩЕ ЕДНО ШИБАНО НЕЩО.

тъй като не бяхме готови с подаръци за бебето, с майка ми отидохме до магазин jumbo (намира се до била на бул. българия, добър магазин) и там, за моя изненада, се оказа доста готино – беше пълно с бебешки одеялца, гащеризони, космонавтски костюми и качулки със заешки уши (ако някога реша да имам дете, то ще носи само костюми със заешки уши). иии ок, беше сладко! това, което не беше сладко, бяха родителите, решили да доведат децата си в детски магазин… малко наивно, смея да твърдя. децата, естествено, искаха всичко и крещяха с кръгли усти, бездънни гърла иии да, започваш да си припомняш и контрааргументите.

напълнихме кошница с розови неща (и тук искам да кажа нещо на всички, които мразят розовото по идеологически причини – вие сте тъпаци!), майка ми мъкнеше и кошара, и се отправихме към касата… където ни посрещнаха още деца с гласовите данни на браян джонсън – очевидно усещаха как шансът им да се сдобият с някаква играчка, нередно подмината от родителите, НАМАЛЯВА с астрономическа скорост (не знам дали подобна скорост съществува, но така ми звучи адски бързо и реших да го напиша!). и да, такси и вкъщи. и майка ми не успя да види бебето. бабата, която по-рано каза, че хич не я интересува дали ще сме тук или не, нали тя ще го види (да, моята баба), накрая май се почувства виновна за това и ме гонеше да ми разправя как моето участие в нещата било изтъкнато и т.н. абее няма значение. всички са харесали детските работи, а майка ми поне знае за какво става въпрос като влезе в детски магазин. беше готин ден. тая седмица живот и здраве ще я видя братовчедката