… “ако всичко беше хубаво нямаше да ни е интересно”
значи ще ни е адски тъпо, ако сме вечно влюбени, продавачките ни се усмихват и получваме много пари за работа, която обичаме?
нашият отговор е ДА!
***
проблемът, който поражда подобна плоска заблуда е, че за хората идеята за ХУБАВО и ДОБРО е свързана със статика. нека вземем за пример нещо голямо, някоя институция сред материята, наречена СПОДЕЛЕНО ЗНАНИЕ в областта на ДОБРОТО. нека това бъде представата ни за РАЙ – място, където всички са щастливи сред поляни от облаци и си блаженстват.
подобна идея по никакъв начин не загатва движение и промяна, а реално, липсата им означава скучен и лишен от всякакъв смисъл живот.
движението и промяната обаче в нашето съзнание са пряко свързани с ПРОБЛЕМИ (движиш се напук на всичко или за да оцелееш, примерно. нужен е външен стимул за да си вдигнеш задника от стола). докато проблемите са част от борбата ни със ЗЛОТО, която според нас ни “мотивира”, доброто си остава абстракция.
но все пак, ако се придържаме към фактите, много по-интересно е да се справиш в работата си, отколкото да лежиш на улицата, увит във вестник
да, борбата със себе си също е вид проблем и за да се справиш в работата най-вероятно си преодолял много вътрешни спънки. примерно, мързела си. но ако наистина всичко е наред и е ХУБАВО, йор джоб уил би йор хоби. и в този слуай не би трябвало да има проблем с това да се захванеш с нещо, което обичаш, и да го свършиш докрай.
просто представата ни за рай и съответно за ВЕЧНА ДОБРИНА е грешна и безкрайно първобитна.
та, просто искам да кажа, че когато някой вметне “е, то ако всичко беше хубаво… бла бла, аз съм идиот”, му ударете шамар и го помолете учтиво да спре да говори неща, които не мисли. така най-вероятно ще се превърнете в болка в задника за приятелите си, но поне истината ще бъде защитена.
(това, надявам се, беше единственото най-тъпо нещо на света, което обяснявам с повече от две изречения. приемам го като СПЕШЪЛ ЕДИШЪН)
Like this:
Be the first to like this post.
