Тази седмица беше велика, затова реших да напиша нещо за трите най-готини неща, които ми се случиха. Готини, слабо казано.
I. Пикът на седмицата: ПРАКТИКА В ДАСКАЛО
Във вторник разбрах, че в четвъртък ще карам часове по английски с 10ти клас. Ако ме познавате от повече от 10 минути, ще знаете, че това въплащава най-големият ми ужас. Ще говоря пред ученици, които няма да ме слушат, ще ме мразят с погледи, ще си лакират ноктите и няма да ми отговарят.
Тинтири-минтири, за щастие каза съдбата.
Бях подготвена за дискусия на тема осми март. Нямахме учебник, трябваше просто да си говорим. Това беше и лесно, и трудно. Лесно е защото не преподаваш нищо, трудно е защото трябва да си концентриран през цялото време. Все пак модерирането на дискусия не е лека задача, независимо дали хората мълчат или се надвикват.
Първо трябваше да се представят с по няколко изречения. Направи ми впечатление, че всичките си имаха някакви интереси. Момичетата плуваха, танцуваха, тренираха бокс. Момчетата също тренираха, свиреха на нещо и т.н. В моя клас от гимназията, примерно, не беше така.
Говорихме малко за осми март. Бях подготвила и няколко снимки на известни жени, които прожектирахме на стената. Те трябваше да отгатнат кои са и да кажат по нещо за снимките. Бяха на Фрида Кало, Коко Шанел, Бритни Спиърс, Стефка Костадинова и Мария Кюри. Заедно се опитвахме да разберем какво комуникират тези изображения, как ги карат да се чувстват. Доста добре се получи, имаха голямо желание да участват.
Снимката на Бритни беше от младежките ѝ години и първото, което казаха, беше че това е едно много хубаво момиче. Аз се втрещих, че не извикаха в един глас “БРИТНИ”! После някой каза “абе това не е ли Бритни Спиърс?” Почувствах се много странно. За мен именно това е Бритни Спиърс, която в последвствие остаря. За тях пък Бритни е жена, която явно някога е била млада. Остарявам:(
След като разпознаха всички жени, им раздадох кратки биографии. Те трябваше да се разделят на групи и един от групата да презентира информацията пред класа. Не стигна времето за всички групи, но беше ок.
След това карах със същите задачи в СИП-а, където о, боже! те разпознаха всички жени на мига (нямаше мислене и чудене) и даже разказаха части от биографиите им. Това изяде половината ми задача и затова ги питах за жени, които тях лично са ги вдъхновили. Едно от момичетата каза Натали Портман, друго Клеопатра и Шакира. Клеопатра, защото е била амбициозна и е властвала над цял народ, а Шакира защото може да танцува, пее и играе (аз даже не знаех, че е участвала във филми).
Честно да ви кажа, отговорите им ми напълниха душата. Учениците бяха свестни, с интереси и желание за изява. За мен беше ужасно удоволствие да ги слушам, защото пред мен стояха съвсем нормални, човешки хора. Знаете как напоследък всички хулят младите в какво са се превърнали. Ами, не, за пореден път не са. Това, което искат да срещнат, е просто разбиране. Искат да се държиш с тях като с възрастни и имат право на това. Знаят повече отколкото ние сме знаели на техните години. За тях е достъпно всичко, което принадлежи на света на възрастните. Никой не може да скрие от тях нищо, не можеш да им забраниш информация, да сложиш цензура. Не ти определяш информацията – те решават какво искат, кое е добро за тях и кое не. Това значи, че върху тях пада и огромна отговорност, която те усещат напълно. Снизходителното държание с тях би било проява на невежество.
Но както и да е, забавлявахме се!
II. Стендъп шоу в Baga-Baga
В четвъртък ходихме с Калоян на стендъп шоу в Baga Baga. Първото нещо, което забелязахме, е че клубът е адски малък и двамата бяхме като някакви самозванци, проникнали в супер затворената, задушевна атмосфера на клуба. Преглътнахме смущението си и си намерихме места на бара, след което се похилихме на излиянията на Боги Бейков, Владимир Маринов и Жоро Ангелов. Честно казано, не знам кой кой е, та ще карам наред. Първият направи много готини скечове, един от които с “гей дизайнера на Междузвездни войни”, който се обърна към Йода с “тази жаба”. Беше много силно. Последният му скеч беше с китара, свиреше и имитираше поп певци. Талантлив човек.
Вторият беше малко по-обигран в говоренето и не залагаше толкова на артистичността, колкото на парапросдокианите (ако не знаете какво е това, нищо не разбирате от стендъп или от хумор като цяло!!) Понеже обаче с Кало сме врели и кипели следовници на хиляди комици, хванахме няколко взети (дали назаем, дали не) чужди лафа, ама айде. Човекът си се представи качествено.
Третият повечето хора го намериха за забавен, но мен перверзните му стихчета не ме изкефиха. Такъв е животът.
Разбрахме, че ще има още такива събития, та ако случайно разбера, ще ви уведомя! Трябва да поддържаме древното изкуство на излагането пред публика за безплатно (докато още сме аматьори)! Та така… и номер три:
III. “Стъклената менажерия” е пиеса, за която не знаех нищо, преди да я гледам. Отидох по принуда – от уни искаха да си изберем пиеса на американски автор и да направим ревю или нещо от сорта. Просто отидох на тази, която колежките ми избраха. На Тенеси Уилямс е. Режисурата е на Григор Антонов, участват Радина Кърджилова, Росица Александрова, Тодор Кайков и Тони Минасян.
Това, което мога да кажа, е, че представлението беше велико. Невероятно красиво и тъжно. Радина Кърджилова, която съм виждала как се опитва да играе в “Стъклен дом”, не просто ме уби с таланта си на сцената… Аз направо бях извозена от театъра. Не една сълза беше проронена на тази постановка и определено допринесох за арията от подсмърчащи хора. И Александрова, и Кайков бяха страхотни, а Минасян все едно беше излят за ролята. Бяхме като в някакъв болезнен спомен, сън, за което допринесоха страхотното осветление и озвучаването. Ох, млъквам, защото ме дразни да говоря само добри неща, а лошо няма да кажа. Просто отидете:)
Играе се в Сфумато. Следващото представление е чак на 11.04, а студентските билети са по 6 лв.
Like this:
Be the first to like this post.
