Земетресения

Етикети

земетресение, земетресения, нова, репортери, стая

Странно е да се събудиш в 3, защото блокът ти се люлее. Въпреки че не си сигурен защо реалността не е реалистична, просто тичаш към касата… Така се прави.

Не, аз тичах към касата. Нека това бъде репортаж, защото ще кажа всичко, което може да се каже за земетресенията – как някой си се е почувствал. Аз примерно.

Аз изскочих от леглото, застанах под касата и зачаках, а след няколко часа, макар че казаха “секунди”, всичко свърши. Не знам, дали трябваше да видя колко чужд може да ми бъде домът ми. За някакво време не бях нищо повече от мравка в кутийка пред силите на какво… Произвола? Просто random смърт, случва се, защо не на мен. Сетих се и за Хаити, съжалявам. Излишен фатализъм сега, а тогава – просто една от възможните реалности.

Майка ми ми се обади, взех такси до наште, не спах. Повъртях се в леглото и всъщност разбрах, че съм плакала, чак след като се обърнах надолу към възглавницата и от очите ми се изляха сълзи. Странно и реших да стана.

Включих телевизора, извадих тавата с лазанята. Случилото се беше бележка под линия в повторението на “На Кафе”. Иначе гостуваше някакъв от Стар Академи, тъмен, мислеше си, че е много красив, а и Гала мислеше така. Един път щял да умре, ама не станало. Сега всички можем да се посмеем за това. Че какво друго да правим? Разполагаме само с боцкащите си споменчета и благодарим, че не заслужават да бъдат помнени дълго.

После започна и сутрешното предаване. Посветиха го изцяло на земетресението. Репортерите казаха нищо с много думи и с трагичен тон. Интервюираха хора от улицата, и те казаха нищо. Питаха специалист и той подпечата нищото с дипломата си. Уведоми репортерката, че земетресенията са в реда на нещата, дори в момента имало такова и тя подскочи, каза “усещам го!” Той я увери, че не би могла, прекалено леко е. Но както и да е, нали това е духът.

Някаква бабка се обади с камера, показа дома си, пълна бъркотия. Но той си бил така и преди земетресението. Обади се и друг с камера – показа ни гушата си от мястото на събитията и препоръча да не се притесняваме. Известен радиоводещ сподели, че се опитал сам да изчисли магнитута. Така де, не успял.

Опитите на новинарите бяха жалки. Направиха се, че е станала трагедия, но то не беше нищо. Опитаха се да създадат реалност, оправдаваща чувствата ни. Ядец.

Само на блока ми рамката е леко разцепена, но какво ще прави телевизията с тази новина? Ще предаде на властите, ще сезира незнамкаквоси, ще попита най-добрия сеизмолог в света? Май го питаха, той каза “не знам”.

Сега трябва да реша какво да правя с това чувство, което ме яде, къде да си го сложа. Нали нищо не се случи, а се случи толкова много.

Поне мина, вече е утре. Отново разбираме от реалност.

Това беше репортаж от стаята ми.

За вас предаде:

Л. Т.

В сладкарницата

Етикети

псувни, сладкарница, турци

- Сикиджам – казах аз и го погледнах в светлозелените очи.

- Не знам какво е – отвърна той и се усмихна неловко.

И аз не знаех. Неловка усмивка. Бях чувала само, че е някаква псувня на турски.

Беше уместно – в турска сладкарница, заобиколени от турци в три през нощта си играехме с дума с огромен потенциал и безброй несигурни значения. Знаехме, че е мръсна, назовава забранени неща, но около нея нямаше подробности, които да превърнат неясната фантазия в частен случай, да ни я отчуждят.

Сега можеше да е всичко. Покана, закана, заръка, желание, пожелание, с чужди, свои, днес, утре, всеки ден, веднъж или е минало или не знам какво.

Кой? Кого?

Как.

Можехме да я повтаряме безброй пъти с любопитството, с което дете ще хване захвърлен презерватив. Майката накрая се кара, но физиономията ѝ е толкова странна, че ушите на детето се пълнят с кръв, докато осъзнава, колко скрито има в ситуацията, колко премълчано.

***

- Ще те еба – казах аз на турски и го погледнах в светлозелените очи.

Той се усмихна неловко. Аз също.

Легнал човек с чашка

Етикети

чашка

Една зимна нощ, на кръстовище в центъра, където беше абсолютно празно, се бяха събрали трима-четирима човека, като двама от тях полицаи. Пресякох и отидох на техния тротоар за да стигна целта си, разбира се, а не защото ме привличат камерните тълпи. И четиримата ме изгледаха странно, очакващо, и като погледнах надолу видях, че трябва да е било заради мъжа, който лежеше на плочките. Зачудих се дали не е умрял, но не исках да го гледам, а и с периферното си зрение забелязах набързо, че държи пластмасова чашка с чай или кафе. Успокоих се. Явно ставаше нещо странно, но не и летално.

“Легнал човек държеше чашка” казах аз на наште през учуден смях, но те ми споделиха, че докато са се връщали от разходка малко по-късно, са видели на същото място легнал мъж, увит в найлон. Очевидно мъртъв и без никаква чашка.

Вече не беше странно и безопасно.

Не знам докъде стига нормалният човек, когато отказва да види истински неща, но за себе си знам, че стигам до самия край, до ръбчето на ръба, а когато стигна до там скачам в бездната от простотия на крилете на извратената си фантазия. Така поне не се пада тежко? Зрението като че ли боли повече.

За рождения си ден, който тази година се падна навръх Великден, си пожелах повече мъртъвци и по-малко легнали хора с чашки. Звучи скапано, но всъщност не е.

Една чудесна реклама

Етикети

davidoff, davidon, мадагаскар, мода, реклама, смърт, цигари

Рядко хваля неща, особено в този блог, но напоследък се спъвам в един постер, който заслужава най-малко пост суперлативи!

Та, ето:

Бяло, черно и тоталната простотия SHAPE, каквото и да значи това... Изглежда на практика тъпо, нали? Груба грешка!

Гениите зад този нов дизайн на Davidoff са създали кутия за цигари в абсолютен синхрон с пожеланията за смърт по тях. Сега зловещата лепенка не просто си отива, тя допълва дизайна на този уникален продукт и му придава допълнителен едж, да не кажа елеганс направо. Човек не би могъл да го измисли по-добре.

По-сериозният въпрос е, какво ли ще направят, ако късметчетата тръгнат и със снимките на потърпевши. Мисля нещо от рода на кутия, оприличаваща разяден бял дроб и цигари във формата на клюмнал пенис, елегантно завършени с косъм.

Дет’ се вика – If you can’t beat them, join ‘em!

П. П. От сега нататък, винаги когато посегнете към Davidoff ще си мислите за клюмнал пенис. А когато кажа “Мадагаскар”, ще се събудите и няма да си спомняте нищо!

*Мадагаскар*

Любими скрийншоти от любими филми

Етикети

аниматрицата, линч, метрополис, москва не вярва на сълзи, секс лъжи и видео, скрийншот, филми, фриц ланг, цар лъв

В момента би трябвало да работя, но личният ми психиатър каза да се занимавам с по-позитивни неща, да не би депресията да ме погълне съвсем. Това е за теб, докторе!

И с това забавно начало нека въведа темата…

Понякога сцените във филмите толкова ме впечатляват, че трябва да им направя скрийншот. Правя го, защото искам да притежавам някой кадър, защото искам да си забавя удоволствието от цялата сцена въобще и защото ме е страх, че ако продължа да гледам, режисьорът ще провали нещата по някакъв начин. Имам предвид, имам си своите причини.

Има спойлъри. Това са стари филми, все пак. Не съм ги подреждала по никакъв начин, просто им слагам номерца за да изглеждат по-прегледно.

1. Animatrix – Съвсем различно изживяване от Матрицата. Докато онова с актьорите беше революционен филм, този е по-умерен, по-личен и ъъъ, трагичен, всъщност. Не знам, колко хора останаха разочаровани от него, но около мен бяха доста. Искаха нещо “размазващо, копеле”, а получиха ежедневието на матричари. На мен ми хареса чак втория път, когато го гледах.

Странна маймунка в буркан

Кадърът е от епизода, в който машините унищожават базата на хора. Един от роботите в самата база (от добрите) се беше влюбил в жената от кадъра. След разрухата, той я включи във виртуален свят, спасявайки я, след което включи и себе си. Щом тя се събуди, осъзна, че остава завинаги с този робот в компютърна симулация. Доста тежък момент.

Защо маймунката точно… Нямам идея. И тя е в буркан. Очевидно елементът за затворени, неизбежни ситуации ми харесва и ме ужасява едновременно. Супер, а.

2. Blue Velvet – Един от любимите ми филми. Тук Кайл Маклоклън се намира в психопатската бърлога на Денис Хопър. Кадърът бъжди от гротеска. Има дебела жена, красива жена по халат от синьо кадифе, изверг, Кайл и т.н. Абсурдността ми харесва ТОЛКОВА МНОГО, че думите ми стават тъпи и не мога да обясня, каквото точно имам да казвам.

Кайл: УТФ и в какво се забърках?!

Тук главният герой очевидно си казва “какво по дяволите”. Беше ме адски страх за него. Това даже е една от причините да спра филма и да направя скрийншот. Всички наоколо бяха толкова много, толкова луди и на всичкото отгоре ги предвождаше ексцентрична откачалка с фетиш към кадифето. СИНЬОТО кадифе. Линч е голяма работа, а в комплект с Кайл Маклоклън прави чудеса. Туин Пийкс, разбира се, ви харесва.

3. Girlfight – Филмът не е нещо особено, но го изгледах с голям кеф. Преодоляване на препятствия, физика, пол… Все интересни теми. А точно тук, мисля, че се подготвяше за боксов мач. Изглежда ми едновременно тъжно и величествено.

оусъм:)

4. Lion King – И като стана въпрос за величествени неща, какво по-величествено от “любовната” сцена между Симба и Нала. Ок, не беше много величествена, но любовна беше със сигурност! Запечатана ми е в съзнанието за вечни времена, особено готината физиономия на лъва. Дори сега падащите кичури около лицата на мъжете ми причиняват странни неща.

<3

Извинявам се на всеки, който ме познава, за ПОРЕДНАТА референция към “Цар Лъв”. Знам, че ви е дотегнало, но просто е толкова добър

5. Metropolis – Немски експресионизъм at its finest. Моят тогавашен приятел ме караше да го гледам, докато накрая не го гледах, за което цял живот ще съм му благодарна.

Този филм е невероятно изживяване.

Не мога да кажа, че е супер интересен, защото всички теми в него сме ги виждали хиляди пъти, такова ни е времето. Но начинът, по който е направен, е невероятен. Дума не се продумва, все пак 1927-ма, но музиката е страхотна. Актьорите играят със супер изразителни мимики и движения. Всичко е направено… ами, експресивно. Изглежда изкуствено, но впечатлява като представление.

На кадрите е Бригите Хелм, която играе и предводителката-идеалистка на съпротивата, и злият ѝ робот двойник. Ок, тук е като злият робот двойник.

WOW

Страхотна игра.

6. Москва слезам не верит – Гледала съм и по-добри руски филми, но този не беше зле. Всъщност кадъра ми харесва повече от филма. Младоженецът тип руски пияница и идиот и замислената физиономия на булката са в чудесен контраст.

трололол!

По принцип, сватбите във филмите са ми интересни. Съдбовната ситуация разкрива много за характерите на героите. Сякаш цялата истина се оголва, малък ден на страшния съд.

Забелязала съм, че Триер обича да снима такива сцени. Сещам се за Breaking the Waves и Melancholia (разбира се). Отдава му се!

Та, като стана въпрос за булки:

7. The Graduate – Това не е сватбата на Дъстин Хофман и Катрин Рос. По-скоро симпатичното момиче избяга от сватбата си за да отиде незнайно къде с Дъстин. С градския транспорт.

Това е самият край на филма, извинете ме, но е прекалено готин за да не го споделя.

На фона на Simon & Garfunkel – Sound of Silence.

8. Sex, Lies and Videotape – Един от най-добрите филми на света като цяло и въобще. Освен странната тематика, любима ми беше абсолютно всяка от изкривените физиономии на младия Джеймс Спейдър.

о_O

Сега го гледам в Офисът като Робърт Калифорния. Пак добра роля, но… не е като импотентен мъж, който се възбужда от интервюта за секс с жени.

Е, толкова от мен. Приятен уикенд:)

Толкова много нови неща и нито едно важно

Етикети

играчки, котки, кофи, наполеон, робот, спайдърмен, тъпанари, хедър

Имам странното чувство, че ви е срам да влизате в блога ми заради абсурдния му вид. Готово! Вече използвам темата CHATEAUOUEUX, както се пише на френски. Това се произнася “шато” и е в абсолютен синхрон с classy жилката на съдържанието на блога. По-долу ще видите и хладилник, на който някой е нарисувал цици, ако вече не сте го забелязали.

Колкото до хедъра…

Сигурно се чудите защо играчка от преди 2 месеца се бие с играчка от преди 15 години на фона на половинка спайдърмен в чашката за ченета на миниатюрен човек или дете?

Да го наречем “поезия” и да не се занимаваме повече.

Всъщност, историята със спайдърмена е горе-долу интересна. Имам предвид, не, но ще я разкажа.

Спирката на автобуса ми е точно под блока. На няколко пъти докато се прибирах, виждах този спайдърмен, затънал в калта около кофите. По принцип не събирам боклуци от земята, но и на най-добрите се случва. Всъщност на мен ми се случва сравнително често. Миналата година си намерих Наполеон, възседнал кон, но без коня. Сега е просто “възседнал”. После ще постна снимка, вие можете да кажете какво точно прави!

Та, спайдърмен. Третия път когато го видях, реших, че не мога да го подминавам повече. Очевидно никой нямаше да дойде да си го търси, а и защо някой би потърсил половин нещо? Абе, не знам, просто главата ми е пълна със съображения. Взех го с два пръста и с ръкавица. Ужасно много ме беше гнус. Намираше се до кофите и то на улица разстояние от избушената къща на циганско семейство с хиляда деца и външен кенеф. Не съм запозната с всички възможни опасности от това, но фантазията ми свърши цялата работа без никакъв проблем. Щом се качих до нас го пуснах в чашката и го залях с доместос, защото той все пак убива всички познати микроби, а както се казва – пази ме, боже, от приятелите, от враговете и сам мога!

Та, Спайдърмен плува в чашката две седмици преди да излея препарата. Вече не ме беше гнус, но сякаш той и чашката вече бяха станали едно, а банята ми не беше виждала по-добро украшение. Сигурно е заради пластмасовите цветове и стъклото. Или аз полудявам.

Така си остана, така ще си остане. И мисля, че е от онези, които казват I am faааааааааbulous! Има хляб за размисъл тук.

А котката е от Макдоналдс. Не съм гледала Котарака в чизми, защото знам какво дриймуъркс правят напоследък с всички женски герои. Просто не исках да виждам как колят идеята за една истински готина котка. Все са оправни, нахакани, бойни и просто… тъпанари? Не го гледах, просто исках КОТКАТА СЪС САБЯТА.

Търсих я в четири от “ресторантите”. Навсякъде беше свършила и то още първата седмица. Тази ми я свалиха от шнура, беше последната последна. Не знам, дали това я прави по-ценна. Май не. Просто ми харесва.

Роботът. Хм, той просто е адски стар. Jungle Slizer на Lego. Беше ми за един от рожденните дни на брат ми и той може би щеше да го избере тогава, ако не го бях грабнала изпод носа му. Това остана като едно от най-долните ми падения, но какво друго да правят по-големите братя и сестри, освен да отмъщават за откраднатите си майки!

Всъщност хедъра казва повече носталгия, отколкото утф. Но не всеки ще прочете това

Използвам само НОВИЯ и модерен начин за мерене на обем

Етикети

леля, обем, сантиметър, ябълка

Обемът е голяма работа. Освен при по-малките предмети. Но все пак, човек трябва да може да измери обем. Тъй като формулите с V само усложняват нещата, реших, че е време за революция.

Ябълката, чийто обем е ТОЛКОВА ВАЖЕН в моя живот.

Та, ето го измерен.

От снимката ясно личи, че обемът е 47 сантиметра! Ученици, ако гледате това... Ох. Как да ви го обясня... Абе, просто го напишете в тетрадката, госпожата ще ви поздрави за вашата изобретателност!

Иначе, продължавам да измервам предмети с чисто научен интерес. По тоя повод опитах да измеря обема и на леля ми, но тя пък се събуди. Дръпнах по-силно и тя взе, че пак заспа!

Лели, какво да ги правиш…

Приятен ден, учени!

задачка-закачка!

Етикети

задачка, зайци, закачка, монитор

 

защо женското зайче е напълно нормално?

не, погледни го. отговорът е чак долу, а и със сигурност не искаш да скролваш веднага…

едва ли!

хайде, хайде, помисли

ЗАЩО?

и

а

з

з

н

а

м

ч

е

н

я

м

а

с

м

и

с

ъ

л

със сигурност помисли, нали?

д

а

,

б

е

ок, премини нататък

АКО УСПЕЕШ ДА СИ ОБЪРНЕШ МОНИТОРА!!!

МХАХАХАХА

готово?

та, ето защо женското зайче е напълно нормално

.

.

всички очаквахме повече!

обратно в строя!!

.

спи ми се

лека нощ:))

САМО ПРИ НАС – ФЪРБИ СЕ РАЗДЕЛИ С ФЪРБИ! СКАНДАЛЕН КОЛАЖ!

Етикети

жълто, раздяла, скандално, фърби

Говорителят на Фърби съобщи официално, че Фърби се е разделил със съпругата си. След появата на папарашките снимки в медиите на Фърби с непозната Фърби (САМО ТУК ЕКСКЛУЗИВНИТЕ СНИМКИ, ВИЖДАТ СЕ ЗЪРНА!) актрисата от касовия хит на дисни “Котката ми повърна топка косми… о, не, това е Фърби!” реши да изостави половинката си и да се отдаде на италианското си гадже на име Бог (на снимката долу). Синеокият модел и Фърби съобщиха, че заминават за Бора Бора и скоро няма да приемат участия.

Припомняме, че предстоеше премиера на новия филм на Фърби, но поради непредвидените обстоятелства, тя ще бъде отменена. Поне докато Фърби не преодолее раздялата с жена си и не се разбера кой е кейк мънки, къде е и защо всички говорят за него.

притиснат от обстоятелствата

Етикети

котка, мъка, стол

(надявам се, никой няма да сметне, че котката наистина е затисната от стола. аз ценя тази котка! )