Етикети
аниматрицата, линч, метрополис, москва не вярва на сълзи, секс лъжи и видео, скрийншот, филми, фриц ланг, цар лъв
В момента би трябвало да работя, но личният ми психиатър каза да се занимавам с по-позитивни неща, да не би депресията да ме погълне съвсем. Това е за теб, докторе!
И с това забавно начало нека въведа темата…
Понякога сцените във филмите толкова ме впечатляват, че трябва да им направя скрийншот. Правя го, защото искам да притежавам някой кадър, защото искам да си забавя удоволствието от цялата сцена въобще и защото ме е страх, че ако продължа да гледам, режисьорът ще провали нещата по някакъв начин. Имам предвид, имам си своите причини.
Има спойлъри. Това са стари филми, все пак. Не съм ги подреждала по никакъв начин, просто им слагам номерца за да изглеждат по-прегледно.
1. Animatrix – Съвсем различно изживяване от Матрицата. Докато онова с актьорите беше революционен филм, този е по-умерен, по-личен и ъъъ, трагичен, всъщност. Не знам, колко хора останаха разочаровани от него, но около мен бяха доста. Искаха нещо “размазващо, копеле”, а получиха ежедневието на матричари. На мен ми хареса чак втория път, когато го гледах.
Кадърът е от епизода, в който машините унищожават базата на хора. Един от роботите в самата база (от добрите) се беше влюбил в жената от кадъра. След разрухата, той я включи във виртуален свят, спасявайки я, след което включи и себе си. Щом тя се събуди, осъзна, че остава завинаги с този робот в компютърна симулация. Доста тежък момент.
Защо маймунката точно… Нямам идея. И тя е в буркан. Очевидно елементът за затворени, неизбежни ситуации ми харесва и ме ужасява едновременно. Супер, а.
2. Blue Velvet – Един от любимите ми филми. Тук Кайл Маклоклън се намира в психопатската бърлога на Денис Хопър. Кадърът бъжди от гротеска. Има дебела жена, красива жена по халат от синьо кадифе, изверг, Кайл и т.н. Абсурдността ми харесва ТОЛКОВА МНОГО, че думите ми стават тъпи и не мога да обясня, каквото точно имам да казвам.
Тук главният герой очевидно си казва “какво по дяволите”. Беше ме адски страх за него. Това даже е една от причините да спра филма и да направя скрийншот. Всички наоколо бяха толкова много, толкова луди и на всичкото отгоре ги предвождаше ексцентрична откачалка с фетиш към кадифето. СИНЬОТО кадифе. Линч е голяма работа, а в комплект с Кайл Маклоклън прави чудеса. Туин Пийкс, разбира се, ви харесва.
3. Girlfight – Филмът не е нещо особено, но го изгледах с голям кеф. Преодоляване на препятствия, физика, пол… Все интересни теми. А точно тук, мисля, че се подготвяше за боксов мач. Изглежда ми едновременно тъжно и величествено.
4. Lion King – И като стана въпрос за величествени неща, какво по-величествено от “любовната” сцена между Симба и Нала. Ок, не беше много величествена, но любовна беше със сигурност! Запечатана ми е в съзнанието за вечни времена, особено готината физиономия на лъва. Дори сега падащите кичури около лицата на мъжете ми причиняват странни неща.
Извинявам се на всеки, който ме познава, за ПОРЕДНАТА референция към “Цар Лъв”. Знам, че ви е дотегнало, но просто е толкова добър
5. Metropolis – Немски експресионизъм at its finest. Моят тогавашен приятел ме караше да го гледам, докато накрая не го гледах, за което цял живот ще съм му благодарна.
Този филм е невероятно изживяване.
Не мога да кажа, че е супер интересен, защото всички теми в него сме ги виждали хиляди пъти, такова ни е времето. Но начинът, по който е направен, е невероятен. Дума не се продумва, все пак 1927-ма, но музиката е страхотна. Актьорите играят със супер изразителни мимики и движения. Всичко е направено… ами, експресивно. Изглежда изкуствено, но впечатлява като представление.
На кадрите е Бригите Хелм, която играе и предводителката-идеалистка на съпротивата, и злият ѝ робот двойник. Ок, тук е като злият робот двойник.
Страхотна игра.
6. Москва слезам не верит – Гледала съм и по-добри руски филми, но този не беше зле. Всъщност кадъра ми харесва повече от филма. Младоженецът тип руски пияница и идиот и замислената физиономия на булката са в чудесен контраст.
По принцип, сватбите във филмите са ми интересни. Съдбовната ситуация разкрива много за характерите на героите. Сякаш цялата истина се оголва, малък ден на страшния съд.
Забелязала съм, че Триер обича да снима такива сцени. Сещам се за Breaking the Waves и Melancholia (разбира се). Отдава му се!
Та, като стана въпрос за булки:
7. The Graduate – Това не е сватбата на Дъстин Хофман и Катрин Рос. По-скоро симпатичното момиче избяга от сватбата си за да отиде незнайно къде с Дъстин. С градския транспорт.
Това е самият край на филма, извинете ме, но е прекалено готин за да не го споделя.
На фона на Simon & Garfunkel – Sound of Silence.
8. Sex, Lies and Videotape – Един от най-добрите филми на света като цяло и въобще. Освен странната тематика, любима ми беше абсолютно всяка от изкривените физиономии на младия Джеймс Спейдър.
Сега го гледам в Офисът като Робърт Калифорния. Пак добра роля, но… не е като импотентен мъж, който се възбужда от интервюта за секс с жени.
Е, толкова от мен. Приятен уикенд:)






















