туу мъч информейшън

КАК ИЗГЛЕЖДА ЧИТАТЕЛЯТ НА ЛИВТН.УЪРДПРЕС.КОМ? (АНАЛИЗ-презентация С РАЗСЪЖДЕНИЯ И МИСЛИ)

Всеизвестен факт е, че сред любимите занимания на блогърите, освен да рефрешват през 2 минути, е да си следят статистиката. Не просто защото обичат да си саморъкопляскат след всяко ново посещение, а за да разберат как да задоволят потребностите на своя читател. Точно като елитна проститутка, която целува по устата. Значи не Джулия Робъртс.

Но за да го задоволят, те трябва да знаят КОЙ Е ТОЙ.

В желанието си да си отговоря именно на този въпрос, реших да пазя таговете, с които хората достигат до страницата ми, в специален файл, който по-късно позволи да бъде анализиран.

/за тези, които не разбират за какво по дяволите говоря: НАЙ–ДОЛУ НА СТРАНИЦАТА/

ЕТАП 1:

Първоначално разделих хората, които ме намират, в две големи групи.

Едната група се оказа по-малка от очакваното:

Няма място за съмнение, че единствено древните маи биха се интересували от края на календара си, защото нямат друг и не могат да четат. Макар, че техният е единственият, който завършва с апокалипсис. Аз бих пробвала да науча език.

Какво мога да сторя за тях? Мога да им напиша съобщение:

(Превод: Уважаеми маи, забележете, че в нашия календар година 2014 ПРИСЪСТВА; вашият календар, може би, не е толкова точен. Идете да оближете вимето на крава).

Пристъпвам към следващата група, която също разделих на две:

Признакът ВЪЗРАСТ оказва качествено влияние върху поведението на ПОТРЕБИТЕЛЯ. Това разделение обаче не може да се поддаде на достатъчно задълбочен анализ. Нужни са още стрелки:

Таговете, които спадат към гореспоменатите групи:

девствени хора (10-11 г.):

ТАГ: може ли да те целуна

ТАГ: целувка с брекети – клип

Какво мога да сторя за тях? Принципно, тези, които ПИТАТ, не получават, така че за тях помощ не съществува. Освен в ТОЗИ случай (някъде накрая).

Хората с брекети обаче могат да си принтират и попълнят този заверен сертификат, който да покажат при нужда:

 

сладки идиоти:

ТАГ: картичка с катеричка

КЛИКОВЕ: 2

Единствената причина да забележа тази пенетрация в блога ми е, че ДВАМА човека са потърсили картичка точно с катеричка. Та,

Какво мога да сторя за тях? Ето версия на този продукт ин диманд. Това е за любим човек:

пленени от американската попкултура:

ТАГ: captain obvious

ТАГ: vluben sponge bob

Какво мога да направя за тях? Освен да обединя целите им ли? Нищо:

 

неграмотни отвъд vbox 7 ниво, въпреки доскорошната информация, че това е физиологически невъзможно:

ТАГ: fusked femili

ТАГ: срцето на дракона фйум 1

Какво мога да сторя за тях? съжалявам:(

 

 И така, пристъпваме към втората голяма група от втората голяма група:

 

студенти:

ТАГ: секс в безсъзнание

ТАГ: бананов секс видео

ТАГ: секс с хипопотами (КЛИКОВЕ: 2!)

ТАГ: seks okean

ТАГ: дяволите и секс в България

ТАГ: колаборатор секс

ТАГ: секс дяволите

Какво мога да сторя за тях?

СПРЕТЕ ДА ТЪРСИТЕ ЛЮБОВ В ИНТЕРНЕТ!!

 

студенти в сесия:

ТАГ: как се пише по дяволите на англ

ТАГ: ох мамка му и живот

Какво мога да сторя за тях? Значи, много зависи от това како е имал предвид авторът на първия таг. Ако е искал да напише ‘по дяволите’ на английски – мисля, че демн (ит) е чудесен превод. Ако е искал да знае с какво се пише на английски – отговорът е ЛАТИНИЦА.

Пак заповядай!

хора в офиси:

ТАГ: скандални снимки

Какво мога да сторя за тях? Както казва Оскар Уайлд, единственият начин да се оттървеш от изкушението е да му се отдадеш, или нещо такова. Затова ви представям НАЙ-СКАНДАЛНАТА СНИМКА НА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА, която изрових от личната си колекция. Това беше на един купон. Скандалът е, че Елтън Джон прави секс с жена.

 

метъли в офиси:

ТАГ: каменница

ТАГ: bira kamennica

(бел. лили: за тези тагове не съм сигурна чии са.  вероятността, да са писани от жени, които искат да разберат ЗАЩО от уикипедия примерно, е огромна. ако бирата варираше, този въпрос нямаше да стои:(( )

 Какво мога да сторя за тях?

самоубийци:

ТАГ: morsko dano

ТАГ: марианската падина

 Какво мога да сторя за тях?

 

За всичко останало може би вече е късно?

изгубили Пътя:

ТАГ: monkey bishop

КЛИКОВЕ: 2

Какво мога да сторя за тях?

ДА ИМ ПОКАЖА МАЙМУНАТА, НА КОЯТО ДА СЕ КЛАНЯТ!!!

 

 

стари хора:

ТАГ: напишках се

КЛИКОВЕ: 3

Какво мога да сторя за тях?:

   Това става ли?

ПОЗДРАВИ!{{{}}}

 

/НАЙ-ДОЛУ НА СТРАНИЦАТА Е ТУК!

[12:17:05] чикито says: ЗА КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ ГОВОРИШ?!
[12:18:09] лили says: ох, абе в статистиката в уърдпрес ти пишат таговете, с които хората са те намерили в нета
[12:18:24] лили says: писали са секс с делфини и са цъкнали сайта ти
[12:18:31] лили says: просто ги разпределям в групи
[12:18:38] лили says: които съм си измислила. дъ-ъ//

грешката е вярна:)

(хаха, не написах и дума!

е, почти де…

 

 

 

 

деба преебах го!!)

ТЕСТ: Смешна ли ми е историята?

‘Смешно’ е концепция, която трудно се възприема и още по-трудно възпроизвежда  от хиляди хора по света. Опитите им обаче в тази насока не спират.

В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА 30 ГОДИНИ, примерно.

Именно тази тенденция ме накара сериозно да проуча въпроса, да се консултирам с колегите от Калифорнийския университет и след няколко социални експеримента с контролна група ЧОВЕЧЕСТВОТО, да съставим този привидно прост тест, който ще помогне на същите хиляди хора да бъдат спрени или в идеален план да се насочат в правилната посока.

 

ТЕСТ: Смешна ли ми е историята? (ноут: трябва да имате конкретна история предвид)

Въпроси:

1. Някой пиян ли е?

 2. А гол ли е?

3. Заложени ли са пари/предмети?

4. Имаше ли непознати хора-свидетели?

 5. Родителите му там ли бяха?

6. Колегите разбраха ли?

7. Включени ли са телесни секрети?

8. Някой мисли ли го напълно погрешно за гей оттогава?

9. Получил ли е ограничителна заповед/някаква забрана?

10. Необратимо ли е?

11. Излязъл ли му е прякор след това?

12. Сменил ли е къща/работа заради случилото се?

13. Разделил ли се е с приятеля си/приятелката си непосредствено след това?

14. Увековечено ли е с татуировка?

 

Отговори:

Съберете точките от всички отговори ДА според таблицата:

	ДА	НЕ
1	1	0
2	3	0
3	2	0
4	2	0
5	4	0
6	3	0
7	4	0
8	3	0
9	2	0
10	3	0
11	2	0
12	4	0
13	3	0
14	4	0

 

0 точки. Тази история не заслужава да съществува. Вие също, защото сте я разказали и не сте добавили нищо от себе си! Време е да разберете, че животът ви не е интересен. Поправете се.

1 – 10. Ок е. Следващият път можете да се постараете да привлечете повече свидетели, от които да ви е срам до края на живота ви. Това е смешно.

11 – 20. Майка Ви едва ли е горда с това, което сте направили, но Вие заслужавате поклон всеки път щом влезете в кръчма. Или където и да е. Естествено, очевидно е, че не сте били голи или не сте се татуирали в безсъзнание. Подходете по-сериозно, ако искате наистина да достигнете до сърцата на хората.

21 – 30. Имате правото да се наречете един от Светата троица. Без Бог. Примерно, или Светият Дух или Христос на Хумора. Или Майкъл Джексън. Радваме се, че съществуват хора като вас.

31 – 40. Вие лъжете, но това няма значение. Историята Ви заслужава да бъде изографисана със златни букви върху диамантена плоскост (даже още по-добре, нека бъде върху Кулинан!), да се постави в ЧЕРНА КУТИЯ и да се зарови, за да може да бъде прочетена милиарди години след като радиацията се е справила с човечеството. Така някой в далечното бъдеще ще знае, че е имало и достойни хора. Амин!

РЕ: Минутката на истината

видях, че някой задава въпроси, а аз обичам да отговарям, а и ми трябват още постове в блога за да е СЕРИОЗЕН и РЕДОВЕН, така че ЕТО. ако някой също иска да го попълни, от вас двамата дето ме четете, ще ми е приятно да ви видя отговорите. ако не ме мързи. (въпросникът бе откраднат от Планинаря!)

• Били ли сте арестувани? – НЕ.
• Целували ли сте някой, който не сте харесвали? – О, да.
• Спали ли сте до 5 следобед? – не. аз спя през нощта, както правят ХОРАТА
• Изключвали ли са ви от училище? – не
• Изпитвали ли сте любов от пръв поглед? – не помня
• Съсипвали ли сте си колата в катастрофа? – не
• Уволнявали ли са ви от работа? – не. аз напускам и фирмата се разпада. с взрив. докато аз скачам в последната минута.
• Уволнявали ли сте някого? – не. не и без да се разплаче като малко дете, имам предвид
• Пели ли сте на караоке? – да. отстрани не изглежда толкова добре, колкото си мисли човек:(
• Насочвали ли сте оръжие към някого? – не
• Целували ли сте се под дъжда? – да? всеки, който е имал гаже за повече от ДЕН го е правил. ебаси тъпия въпрос
• Имали ли сте близък досег със смъртта (вашата собствена)? – да. един тъпак на име богорис (ще го нарека така, защото той така се казваше) реши, че ще е супер забавно, ако катерим СКАЛИ, които се намират над СКАЛИ в МОРЕТО. ако не се бях хванала за шибан трън, както става по филмите, щях да съм вън от играта
• Виждали ли сте някой да умира? – една пеперуда. селският идиот мими от чавдар искаше да си попълни хербария. с ЕДНА пеперуда. да, тази щеше да е първата. уби я пред мен, изродът момиче.
• Играли ли сте на бутилка? – да. тъпо е. тея хора вече ги бях целувала
• Пушили ли сте пура? – да
• Седели ли сте на покрив? – да
• Прекарвали ли сте някой през граница в друга държава? – не. ако граничехме с мексико, щеше да е друго
• Бутали ли са ви в басейн напълно облечен? – не
• Чупили ли сте си кост? – не
• Бягали ли сте от училище? – да. къде е въпросът, всъщност ходили ли сте на училище?
• Яли ли сте насекоми? – мравки. киселеят
• Ходили ли сте насън? – да
• Разхождали ли сте се на плаж под лунна светлина? – да. не е лошо. друго си е в топло легло под покрив, ама айде. хората постоянно имат ИДЕИ.
• Карали ли сте мотоциклет? – не. затова съм жива и попълвам въпросника?
• Късали ли сте с някого? – ДА
• Лъгали ли сте, за да избегнете глоба? – не. избягвам глоби с усмивката си. и с падане на колене и унижение. но лъжа? никога
• Летели ли сте с хеликоптер? – не
• Бръснали ли сте си главата до голо? – не
• Скачали ли сте от покрив? – да. гараж! брои ли се?
• Докарвали ли сте приятеля/приятелката си до сълзи? – о, да. ВСЕКИ-ФЪКИНГ-ПЪТ
• Яли ли сте змия? – не
• Участвали ли сте в протест/демонстрация? – да
• Пърдели ли сте на атракцион в увеселителен парк? – мразя увеселителни паркове
• Бойкотирали ли сте сериозно и целенасочено нещо/някого? – да, Софийския зоопарк. след като ми се скараха обаче спрях. еми… колко да е?
• Участвали ли сте в банда? – да. бандата на загубеняците. бяхме много и бяхме силни
• Показвали ли са ви по телевизията? – да. камерата мина през мен, когато бях на някакво културно мероприятие. най-доброто място лежерно да те засекат
• Стреляли ли сте с огнестрелно оръжие? – не. аз не съм психопат
• Плували ли сте голи? – да. не е толкова готино. допирът на водата става прекалено нагъл
• Правили ли сте шевове на нечия рана? – не. да се оправят сами като толкова им знае устата!!
• Карали ли сте сърф? – не
• Обаждали ли сте се на 112 или друг спешен номер? – не
• Пили ли сте направо от бутилка с алкохол? – да
• Били ли сте оперирани? – не
• Тичали ли сте голи на обществено място? – не
• Карали ли са ви с линейка в болница? – не
• Губили ли сте съзнание, без да пиете? – цели три пъти. първият път припаднах на досиетата хикс, оня епизод дето им влизаха неща под кожата. ПО ДЯВОЛИТЕ; вторият, по време на Ай уонт ъ феймъс фейс – епизода за двамата близнаци, които искаха да приличат на брад пит (или том круз?). бяха отвратителни, а когато им направиха операциите приличаха на отвратителни хора С ОПЕРАЦИИ. не издържах. така де, не се ебавам.

третият път беше, когато гледах човек на луната – анди се разболя сериозно и отиде при некви азиатски доктори, които се оказаха лъжци – правеха се, че измъкват червеи от коремите на хората, а всъщност само им пробиваха кожата с пръсти и изваждаха напъхан от тях метил. НАЙ-ГАДНОТО НЕЩО, КОЕТО СЪМ ВИЖДАЛА. блекаут

• Пикали ли сте в храстите? – да. ебаси тъпия въпрос. който не е излизал от вкъщи, не е пикал в храсти
• Бягали ли сте от полиция? – не
• Дарявали ли сте кръв? – не
• Хващали ли сте телена ограда под напрежение? – не
• Яли ли сте крокодилско месо? – не
• Убивали ли сте животно, когато не сте на лов? – да. видях един охлюв, който се влачеше по улицата и реших, че трябва да го сложа в градинка сред тревичка. както обичат охлювите. майка ми каза ‘остави го тук отвън’, но аз реших, че ако го оставя пред оградата на близката къща, той ще е ОТНОВО в безкрайно опасна близост до пътя. хванах го и го пуснах през оградата. за да чуя КРЪК. къщичката на охлювът се беше счупила.

та, това се случи преди 8 години. нямам по-гаден спомен

• Попикавали ли сте се на обществено място? – ъъъ, може би?
• Промъквали ли сте се в кино, без да плащате? – да. е, 8 лева билет?!
• Рисували ли сте графити? – не
• Обичате ли още някой, който не е редно да обичате? – не. и какво значи ‘не е редно’?
• Слагали ли са ви белезници? – не. въпреки молбите!
• Вярвате ли в любовта? – да. все едно да те питат вярвате ли в интернет. ми… копеле, не:D
• Били ли сте се? – да. сава в 6ти клас. тъпото копеле взе топката на брат ми и аз му изкарах въздуха, но имам предвид, по принцип не правя така, стана по-сериозно отколкото си го мислех. иначе и на таекуондото имаше яко спарингчета
• Крали ли сте нещо? – да. двайсетина картички. по едно време бях супер запалена по идеята да имам КОЛЕКЦИЯ. въпросът беше, че мразя да чакам и реших проблема с нетърпението си, а и липсата си на пари, радикално. веднъж даже си КУПИХ 15 фонокарти, когато хората ги събираха. логично, моите ‘колекции’ никога не са ми били крайно ценни. те просто се появяваха
• Яли ли сте охлюви? – не, изрод такъв
• Давали ли сте пари на бездомни/просяци? – готино уточнение. очевидно става въпрос за бездомни ИЛИ просяци. значи има просяци с дом и бездомни хора, които отказват да просят. не, не съм сигурна, че съм давала пари на такива
• Помагали ли сте на някой да изкара изпит? – да. а и да не го изкара. помагам на всички
• Удряли ли сте някого с бухалка или пръчка? – не
• Били ли сте толкова уплашени, че да се разплачете? – да. един циганин ме нападна, когато бях във варна преди доста години. преди толкова години, че той да излезе извратен педофил. както и да е, за мое щастие, не успя. а шибаната ни съседка даже го била видяла, че влиза във входа и нищо не казала. сега, фактите са, че в малък квартал във варна ВСИЧКИ се познават и ако някакъв такъв влезе, това е събитие. тоест, не е като тя да си е помислила ‘о, той има работа там’. вижда, че той влиза, вижда, че аз влизам и след като успях да избягам навън, тя ме пресреща едва ли не с думите ‘той те нападна, нали’. тъпа шибана идиотка
• Нападало ли ви е куче? – да. захапа ми кънката
• Били ли сте съдени? – не

малко сладко

Леля ми се навежда над мен и със сладък глас казва:

„Мъничко червеничко с мъничко зеленичко. Що е то!“

…

„ГАТАНКА!“

 

съкърсс

!!!ПОЕЗИЯ!!!

(и не, почти няма рими, защото е по-трудно)

 

I.

в очите ти скачат малки сърнички

а ръцете ти са на зайче

кожата ти трепери по пилешки смешно и…

знаеш ли, искам да си направя

яхния

  

II.

облизвам устните ти с жаден поглед

и пипам с ресниците си твоя врат

плъзвам пръсти по гърдите ти

обсипвам главата ти с целувки

сластно търся с устните си твоите

и в очите ти потъват моите и

това стихотворение

не бе замислено като банално

но знам, че не друг ще го чете,

а ти

и реших да го направя просто

разбираемо.

 

III.

искам да ти кажа нещо за гората

хм, тя е като морско дъно,

дъното е като дупка,

дупката е като задник,

задникът е като…

абе не, исках да ти кажа за гората,

но за друго се замислих.

statues of liberty

 

не знам кво значи. така де, нищо.

колаборация от междузвезден мащаб

клуб каменница рекламира загорка. едно Н в повече не ме безпокои, посланието е ясно – гответе се за апокалипсис:)

6-те причини да не пишеш добре

Така, шансовете са, че пишеш зле. Най-вероятно всички мислят така, най-вероятно никой не иска да ти чете последния пост, най-вероятно се трудиш върху нещо с часове и грешно смяташ, че си струва… Най-вероятно обаче не знаеш защо. Нека помогна!

1. Придържаш се към реалността.

Нека си представим за момент, че животът ти е интересен. Така, готово.

Сега нека изчислим тежката церебрална загуба и вредата от абсолютния блокаж, който причинихме на мозъка си, само за да си го представим.

Повредата възлиза на 100%, защото няма сила на света, която да убеди, когото и да било, особено теб, че животът ти е интересен. Затова МОЛЯ ТЕ, знаем, че историята ти в реалността няма ударния край, който би вкарал смисъл в тези 2 минути, дето ще прекараме в ТВОЕТО СИ ЛИЧНО УЕБ ПРОСТРАНСТВО, КЪДЕТО МОЖЕШ ДА СИ ПРАВИШ КАКВОТО СИ ИСКАШ, но ако можеш да ни удариш по една злобарка и ние да се накефим, хич няма да е зле. Нека поантата определя историята, а не това, което наистина се е случило, защото реално… фактите нямат значение. Никакъв суот екип няма да разбие прозорците на апартамента ти за да провери, верно ли онзи накрая родил котенце. Сещай се, че това не ти е енциклопедична извадка за пешко, където часовете и датите имат значение.  Поизмисли го, бе… и какво ако най-добрият ти приятел не умира накрая, защото не си е научил урока? Друго си е обаче с велик край…

2. Пишеш безсмислени подробности.

На теб ти се споделя, но глупостите ти нямат абсолютно никакво значение за никого освен за теб и може би майка ти, но и тя стиска зъби, докато те слуша.  Ако искаш да кажеш, че си отишъл на дискотека, където се е случило нещо ПО-ТАКА, придържай се към дискотеката и не описвай, как си си дупчил билет, ако няма връзка с историята. Защото историята е бог и ти трябва да му се подчиняваш. След това вкарай и отделен пост за билета, никой няма да ти се разсърди. Може да те помисли за идиот, но не с лошо чувство, а с уважение!

3. Метафорите ти не струват.

Често хората смятат, че когато използват МНОГО ЕКСПРЕСИВНИ съществителни, прилагателни и глаголи в обикновени изречения, изреченията им добиват повече сила. Докато тъпаците биха казали ‘да, добиват повече сила’, нормалните хора разбират, че това е дебилно.

ПРИМЕР: Мисълта му се пръсна на хиляди частици, опръсквайки мозъчната му кутия със слузта на изпепеляващи терзания.

Проблемът на това изречение е, че експресивността е самоцелна. Експресивност заради експресивността. И ако човек може да прочете това изречение съвсем нормално, поставено в текст то ще звучи неадекватно. Звучи сякаш авторът с мазна усмивка си отърква хуя в ‘неразбиращата ти глава’, само за да ти покаже, колко добре го владее тоя език. ПОВЕЧЕ ОТ ТРИ МЕГАЕКСПРЕСИВНИ ДУМИ В ЕДНО ИЗРЕЧЕНИЕ?! НЕ!! НЕ Е ВЪЗМОЖНО!

И читателят би трябвало да е повален на земята. Не знам, дали?

 

4. Мързи те.

Започваш леко и нахвърляш 2-3 завъртяни изречения, съставящи цяла мисъл. Препрочиташ. Кефиш се. Наливаш си шампанско за поздравление, самопотупваш се по рамото, усмихваш се доволно, БРАВО!

… И се оказва, че 2-те изречения са били лебедовата ти песен, защото вече НЕ ТИ СЕ МИСЛИ. Написал си го достатъчно добре, получил си си поздравленията, реално си решил, че работата е свършена, а и започва Анатомията на Гей. Добавяш половин страничка недоклатени глупости за ОБЕМ, че да можеш да си постнеш идеята, и прекарваш вечерта СПОКОЕН. Ние сме разочаровани, кликаме хикса и си казваме ‘е поне сигурно е добър човек’. Това не се отразява на авторското ти сиви.

5. Не копираш добре.

Ясно ни е, че стилово, тематично и референтно крадеш. Прочел си нещо някъде, харесал си го и си решил, че именно така би го написал ти (вж. Китът и сепията (ако си умен (и ако имаш време (така де, не се притеснявай (знаеш ли, всъщност няма значение))))), и изведнъж се сещаш, че отдавна, тоест никога, не си писал така. Решаваш да пробваш. Това, което се получава е слаб преразказ в според-теб-същия-ритъм и със според-теб-стилистично-съобразените-думи. За това има една основна причина и няколко по-малки. Основната е, че същото нещо е единственото , което си прочел наскоро или някога и стърчи като гол връх насред Марианската падина. Реално, трудно е да не се повлияеш. А личният стил в идеален план е амалгама от ВСИЧКО + твоите разбирания за ВСИЧКО. Квото си гледал, чел, слушал… щото соло не може да се кара, няма откъде да почерпиш.

По-малките причини не можах да ги измисля, но имам някакво астрално предчувствие, че съществуват.

Та, ако се кефиш на битниците и си чел Керуак и Гинсбърг, моля те прочети и Уайлд и Шарлот Бронте и не се специализирай в едностранно имитаторство. Не за друго, ама станахте много…

6. Присъствал си на урок по литература в България

99% от българите смятат литературата за твърд предмет, кланят му се отдалече и гледат да не го барат, че да не се повреди. Това ни учи да сме многословни, патетични и старомъдрени (дума, която току що измислих за да подчертая, как правим трибют към мъдростта на старците, копирайки простичкия им, дидактичен стил. лесно ще хванеш и деца да пишат така и, честно, малко е тъжно. ПРИМЕР: приказка, написана от дете за дете, което често си забравяло нещата на двора, докато играело, но веднъж баща му дошъл, скрил му якето, детето се притеснило, че го е изгубило, разплакало се и след час терзания бащата го потупал по рамото и казал, че сам го е скрил за да го поучи и авторовият глас (детето-автор) приема това за справедливо и оправдава педерастията на баща си, Е ПЪЛНО ЛАЙНО. и детето лъже, но знае, че така се прави. МЕРСИ!)

 

та това, което исках да кажа е, че литературата е вода. бръкни с пръст, потопи краката, размъти дъното. винаги ще излезе нещо. Вазов има право да пише вазовски, ти – не. Това, което е прави не е БЪЛГАРСКИЯТ СТИЛ, това е литературата от възрожденския ни период.

ЧУВАШ ЛИ, ГОСПОЖО ТОМОВА, ГАДЕН ИДИОТ ТАКЪВ!

Та, основната ми мисъл беше, че е тъпо да караме хората да пишат лъжи, защото това ги осакатява.

Толкова от мен, ако се сетя нещо друго, ше ти кажа