колаборация от междузвезден мащаб

клуб каменница рекламира загорка. едно Н в повече не ме безпокои, посланието е ясно – гответе се за апокалипсис:)

oshte edno bezsmisleno zaglavie, taka che nikoj da ne moje da nameri posta po ime. SORI

лонг тайм ноу сий!

понеже дриймфол, моникс и t.n. ми изразходваха всички постове, коментирайки под тях, и те вече не са чисти и красиви, а смляни и прокарани
ще трябва да напиша нещо ново

това е за биричката/ пират с б или бира с т или става вьпрос всьщност за бират

до моя магазин има друг магазин. един от онези, в които хората влизат за разлика от моя. там той подреждаше фланелки и се дьржеше като приятел с всички и хората му вярваха. аз не знаех това.

той беше нов. закачаше фланелки отвьн, когато аз вдигнах глава от компютьра си. в сьщото време и той погледна кьм мен. аз си казах УОТ ДЬ ФЬК и свалих поглед.
ТОЙ СЬЩО.
следват още няколко неадекватни погледа, лишени от каквато и да било сексуалност, любовна магия или всичко онова, което те кара да мислиш, че искаш да се ожениш за този непознат човек.
след това си разменихме думи в 7-11, кьдето очевидно сьщо работеше. аз се усмихвах, той сьщо и си казахме да, бе утре ше се видим на магазина.
той дойде и ми донесе ключодьржател жаба, чиято уста се отваря, свети и кряка. след това ми донесе още един. аз не си помислих, че прекалява, защото щях да приема и трети. не ми донесе такьв.
заговорихме се и вече смело се гледахме, когато разбрах че вьобще не е от индия, а от непал, кьдето уличните боеве са всекидневие и британската армия си набира яко от там.
да, от непал.
и всичко у него беше чудесно. усмивката, погледа. лошото беше, че не можех да приема цвета на кожата му. ние в бьлгария ги наричаме цигани и скокьт за мен беше прекалено голям. аз си падам по белокожи тьмнокоси светлооки мьже с кьси крака и правоьгьлни физиономии (хаха и едно ура за предубедените ограничени хора).
той беше тьмнокос, тьмнокож, с леко дрьпнати очи с кафяви очи и кафяви точки в бялото на окото. изглеждаше ми като хитрец и дребен обирджия. тоест, не го харесах крайно много.
понеже това обаче не ми пречи да се срещам с когото и да било, защото АЗ ТАКА ПРАВЯ, приех да отидем заедно на пазар. по-кьсно у тях той ме пита дали мога да се влюбя в него. аз се изхилих като простак и изпищях, че не може да ми задава такива вьпроси. след това казах, защо пьк не всьщност, и той прие отговора.
следваха странни дни. той идваше и не знаеше какво да прави. аз сьщо, вьпреки че бяхме счупили напрежението -
след пьрвата целувка хората вече ХОДЯТ.
и мамка му, кожата му. това си повтарях на ум, кожата, кожата, кожата, кожата за човек, който ми носеше храна в магазина, стоеше часове наред с мен пак там, на най скучното място на света и ми прощава, че се дьржа като тьпак
така прекарах цяла седмица искайки и неискайки да сьм с бират и повярвайте ми, борих се с всичко, което крещеше в мен ТОВА НЕ Е НАРЕД, той не е част от теб, различен е, несьвместим, това не ти е органично присьщо, твоята материя не е сьщата.
това беше ад. да знаеш защо харесваш някой, защото мозькьт ти разбира, че е чудесен, и в сьщото време да знаеш защо тялото ти го отхвьрля като тенекиена става, е борба на дракони и змейове в безкислородна камера. независимо колко могьщи са, как пляскат с километрови криле, как разтварят бездьнните си гьрла и бьлват енергията на сльнцето, реално, всички са обречени.
след седмица обаче, след треската, разбрах, че любовта победи като в добьр американски филм.
миналата вечер му бях казала да се разкара, а той ми звьня и звьня и аз не вдигах и се молех да ми звьни още. в 2.40 вдигнах и вече знаех, че сьм влюбена в непалец, защото ми даде всичко, което можеш да си поискаш за две седмици. и сега белите момчета ми бледнеят и обичам само тьмни зеници с тьмни ириси с тьмни точки.

трьгвам си след 2 дена. отнасям сьс себе си и джапанка спьнджбоб. другата я взе той и обеща да ме чака. не казвайте нищо, знам