Етикети
бог, игра, личното ми поетично оффф както и да е, правила, тенис
.
търча из корта на живота
и с бог играя тенис,
но честна ли ни е играта,
щом топката ми връща с пенис?
.
сядам изтощена на земята -
от таз игра ми досадя,
а той ме цели с топка по главата,
но ми чупи зъби, пръсти и ребра
.
ок, мерси, но като цяло не разбирам -
какво се случи точно с правилата?
няма гейм, сет, мач, само зъбите си ги събирам…
ако е така - освен да вдигам чукалата?
.
той поглежда ме и се усмихва
мазно, празно и лукаво.
после тръгва да се смее, прихва:
„ПРАВИЛА ми вика, браво!”
.
добре, ставам с ракета в ръката -
нечестно, тъпо, безполезно е, разбирам -
но играта продължава – поне да съм си на краката,
докато той ми вкарва гол след гол, изважда пет аса и ме матира.
.
:/
.
)
