Така, шансовете са, че пишеш зле. Най-вероятно всички мислят така, най-вероятно никой не иска да ти чете последния пост, най-вероятно се трудиш върху нещо с 
часове и грешно смяташ, че си струва… Най-вероятно обаче не знаеш защо. Нека помогна!
1. Придържаш се към реалността.
Нека си представим за момент, че животът ти е интересен. Така, готово.
Сега нека изчислим тежката церебрална загуба и вредата от абсолютния блокаж, който причинихме на мозъка си, само за да си го представим.
Повредата възлиза на 100%, защото няма сила на света, която да убеди, когото и да било, особено теб, че животът ти е интересен. Затова МОЛЯ ТЕ, знаем, че историята ти в реалността няма ударния край, който би вкарал смисъл в тези 2 минути, дето ще прекараме в ТВОЕТО СИ ЛИЧНО УЕБ ПРОСТРАНСТВО, КЪДЕТО МОЖЕШ ДА СИ ПРАВИШ КАКВОТО СИ ИСКАШ, но ако можеш да ни удариш по една злобарка и ние да се накефим, хич няма да е зле. Нека поантата определя историята, а не това, което наистина се е случило, защото реално… фактите нямат значение. Никакъв суот екип няма да разбие прозорците на апартамента ти за да провери, верно ли онзи накрая родил котенце. Сещай се, че това не ти е енциклопедична извадка за пешко, където часовете и датите имат значение. Поизмисли го, бе… и какво ако най-добрият ти приятел не умира накрая, защото не си е научил урока? Друго си е обаче с велик край…
2. Пишеш безсмислени подробности.
На теб ти се споделя, но глупостите ти нямат абсолютно никакво значение за никого освен за теб и може би майка ти, но и тя стиска зъби, докато те слуша. Ако искаш да кажеш, че си отишъл на дискотека, където се е случило нещо ПО-ТАКА, придържай се към дискотеката и не описвай, как си си дупчил билет, ако няма връзка с историята. Защото историята е бог и ти трябва да му се подчиняваш. След това вкарай и отделен пост за билета, никой няма да ти се разсърди. Може да те помисли за идиот, но не с лошо чувство, а с уважение!
3. Метафорите ти не струват.
Често хората смятат, че когато използват МНОГО ЕКСПРЕСИВНИ съществителни, прилагателни и глаголи в обикновени изречения, изреченията им добиват повече сила. Докато тъпаците биха казали ‘да, добиват повече сила’, нормалните хора разбират, че това е дебилно.
ПРИМЕР: Мисълта му се пръсна на хиляди частици, опръсквайки мозъчната му кутия със слузта на изпепеляващи терзания.
Проблемът на това изречение е, че експресивността е самоцелна. Експресивност заради експресивността. И ако човек може да прочете това изречение съвсем нормално, поставено в текст то ще звучи неадекватно. Звучи сякаш авторът с мазна усмивка си отърква хуя в ‘неразбиращата ти глава’, само за да ти покаже, колко добре го владее тоя език. ПОВЕЧЕ ОТ ТРИ МЕГАЕКСПРЕСИВНИ ДУМИ В ЕДНО ИЗРЕЧЕНИЕ?! НЕ!! НЕ Е ВЪЗМОЖНО!
И читателят би трябвало да е повален на земята. Не знам, дали?
4. Мързи те.
Започваш леко и нахвърляш 2-3 завъртяни изречения, съставящи цяла мисъл. Препрочиташ. Кефиш се. Наливаш си шампанско за поздравление, самопотупваш се по рамото, усмихваш се доволно, БРАВО!
… И се оказва, че 2-те изречения са били лебедовата ти песен, защото вече НЕ ТИ СЕ МИСЛИ. Написал си го достатъчно добре, получил си си поздравленията, реално си решил, че работата е свършена, а и започва Анатомията на Гей. Добавяш половин страничка недоклатени глупости за ОБЕМ, че да можеш да си постнеш идеята, и прекарваш вечерта СПОКОЕН. Ние сме разочаровани, кликаме хикса и си казваме ‘е, поне сигурно е добър човек’. Това не се отразява на авторското ти сиви.
5. Не копираш добре.
Ясно ни е, че стилово, тематично и референтно крадеш. Прочел си нещо някъде, харесал си го и си решил, че именно така би го написал ти (вж. Китът и сепията (ако си умен (и ако имаш време (така де, не се притеснявай (знаеш ли, всъщност няма значение))))), и изведнъж се сещаш, че отдавна, тоест никога, не си писал така. Решаваш да пробваш. Това, което се получава е слаб преразказ в според-теб-същия-ритъм и със според-теб-стилистично-съобразените-думи. За това има една основна причина и няколко по-малки. Основната е, че същото нещо е единственото , което си прочел наскоро или някога и стърчи като гол връх насред Марианската падина. Реално, трудно е да не се повлияеш. А личният стил в идеален план е амалгама от ВСИЧКО + твоите разбирания за ВСИЧКО. Квото си гледал, чел, слушал… щото соло не може да се кара, няма откъде да почерпиш.
По-малките причини не можах да ги измисля, но имам някакво астрално предчувствие, че съществуват.
Та, ако се кефиш на битниците и си чел Керуак и Гинсбърг, моля те прочети и Уайлд и Шарлот Бронте и не се специализирай в едностранно имитаторство. Не за друго, ама станахте много…
6. Присъствал си на урок по литература в България
99% от българите смятат литературата за твърд предмет, кланят му се отдалече и гледат да не го барат, че да не се повреди. Това ни учи да сме многословни, патетични и старомъдрени (дума, която току що измислих за да подчертая, как правим трибют към мъдростта на старците, копирайки простичкия им, дидактичен стил. лесно ще хванеш и деца да пишат така и, честно, малко е тъжно. ПРИМЕР: приказка, написана от дете за дете, което често си забравяло нещата на двора, докато играело, но веднъж баща му дошъл, скрил му якето, детето се притеснило, че го е изгубило, разплакало се и след час терзания бащата го потупал по рамото и казал, че сам го е скрил за да го поучи и авторовият глас (детето-автор) приема това за справедливо и оправдава педерастията на баща си, Е ПЪЛНО ЛАЙНО. и детето лъже, но знае, че така се прави. МЕРСИ!)
та това, което исках да кажа е, че литературата е вода. бръкни с пръст, потопи краката, размъти дъното. винаги ще излезе нещо. Вазов има право да пише вазовски, ти – не. Това, което той прави не е БЪЛГАРСКИЯТ СТИЛ, това е литературата от възрожденския ни период.
ЧУВАШ ЛИ, ГОСПОЖО ТОМОВА, ГАДЕН ИДИОТ ТАКЪВ!
Та, основната ми мисъл беше, че е тъпо да караме хората да пишат лъжи, защото това ги осакатява.
Толкова от мен, ако се сетя нещо друго, ше си кажа
