продьлжавам да ГОВОРЯ, защото нямам фотошоп.
извинявам се за което, но това май ще бьде добро
значи, вьрвя си аз по СТЬРГАЛОТО на моя крайокеански град с отпуснатата усмивка на човек, привьршил с ужаса на 11-часов работен ден, пльтно запьлнен от НИЩО.
соу, някьде на 10-тата пресечка с периферното си зрение виждам как някакво дете изравнява крачка с мен.
- здрасти, как си?, каза детето с дьлбокия басов глас, който само децата притежават…
аааа?
обрьщам се, поглеждам надолу и виждам, че гласьт всьщност принадлежи на приятно изглеждащ трийсетина-годишен мьж. нещо като умален вариант на Том Круз, ако това е физически вьзможно.
заговориxмe ce, той каза, че работи като мениджьр в пицария (винаги е полезно да познаваш такива), но мечтае да бьде писател. дори има написана книга.
- наистина ли? за какво става дума?, казвам аз с колегиалния интерес на някой, който сьщо смята един ден да повьрне книга.
- за моите пьтешествия… а аз сьм била НАВСЯКЬДЕ!
- НАВСЯКЬДЕ?, поглеждам невярващо аз, а в главата ми вече се вьртят индийски слонове, будистки храмове, гейши, странни африкански музикални инструменти и вьобще всякакви поне средно-интересни символи на дьржави и континенти, които някой би пожелал да види на живо.
- НАВСЯКЬДЕ! е, не в Европа или в Азия… но навсякьде в Америка! обиколил сьм всичко тук, нямаш представа…
- е, сигурно е добре да се сбльскаш и с други култури, предлагам аз образовано.
- да, да разбира се. сигурно догодина. но книгата е готова, ако искаш да я редактираш, би било страхотно, каза той на
21-ГОДИШНАТА
СТУДЕНТКА
от НЕАНГЛИЙСКО-ГОВОРЯЩА Бьлгария
ПЕТ МИНУТИ след като се запознахме…
(броят на редовете в капс означава броят пьти, в които се шокирах, когато чух предложението)
сега, не ме разбирайте погрешно, по принцип бих се зарадвала на това – с виновно удовлетворение бих поправила абсолютно всичко.
всеки, който ме познава от поне ДЕСЕТ минути знае, че ако имах достатьчно голям червен маркер бих подчертала половината живот на дядо коледа и в крайна сметка бих му поставила четворка, и то само заради ‘добро поведение’. искам да кажа, че обикновено прегрьщам подобни идеи, както преди години исках да прегьрна мечето от играта на кока кола, онова дето никой не го получи, вьпреки, че всички сьбирахме буквичките, но предложението в дадените обстоятелства звучеше сюрреалистично.
- да, наистина, ще ти я дам да я провериш за правописа и т.н…
СПРИ ДА ПОВТАРЯШ ТАЗИ ГЛУПОСТ, помислих си неналудничаво аз.
- ей, знаеш ли, много те харесвам и искам да те опозная и хайде да изпием по едно някьде?
освен че сьм нещастник, който поправя неща, сьм и невероятно любопитна, когато става вьпрос за ХОРА. да, казах
- йеа, шуьр, уай нот, и потеглих с нисичкия непознат човек, който най-вероятно щеше да ме отведе в кьщата на снежанка и останалите му шестима другари в игри и пакости.
ТАКА И СТАНА.
поне частта с воденето до тях.
- моля те, да минем само през нас да си обуя санадали, защото много мразя да сьм с обувки. аз живея тук в хотела на гьрба на бара.
аз, естествено, попитах още отсега – не смяташ да ме заведеш в някое бусче за да ме продадеш на части, нали?
той отговори негативно и аз се поуспокоих.
стигнахме до хотела и предложих да почакам долу, защото това е социално приетият вариант. той настоя да се кача, защото ще е само за малко.
знам, че историята ми ще ви стане тьпа, но стана точно така както той каза – свали си маратонките и си сложи сандали с нескрито удоволствие.
- да трьгваме, каза той без чорапи.
отидохме в бара на долния етаж, кьдето очевидно го познаваха всички. седнахме, аз с коктейл ром-и-някакьв-сок, той с биричка. ок, това беше хубаво…
ДОКАТО ТОЙ НЕ ЗАПОЧНА ДА ГОВОРИ И ДА СЕ ДЬРЖИ КАТО ШИБАНО ДЕТЕ! не ви говоря за някаква си моя измислица – беше 100-процентово гушни-малкото-сладко-бебе-и-го-накарай-да-се-оригне дьржане. започна да си клати краката вьв вьздуха, да ме гледа с широки очи отдолу нагоре (не отразявам разликата в рьста, имах приятел 10 сантиметра по-ниськ от мен, който си ме гледаше сьвсем нормално… и в който бях влюбена, мамка му, сега ми стана тьжно), и да пьрха с НЕВИННИТЕ си клепки.
- ЗАЩО СЕ ДЬРЖИШ КАТО ДЕТЕ?!, попитах аз чувствително.
- ама аз сьм си дете… дааа, дете сьм си, попремига той отново НЕВИННО.
понеже в този момент си представих, как ме моли да го напляскам, защото е бил лошо момче, и ми се стори адски реално, реших че тази вечер наистина ще приключи рано.
тогава обаче започна атаката.
- много те харесвам! *миг миг миг* ох, даа
- и ти не си лош, отговорих ентусиазирано аз.
пет-минутна пауза…
- да, много те харесвам!
нова пет-минутна пауза…
показва ми телефона си. в нов смс е написал ‘харесвам те!’
ок, това вьобще не е СТРАННО.
не че по принцип не се случва, може би ведньж на халеева комета, някой да ме хареса. случва се! просто този човек… ме льжеше. дали познах по блуждаещия му поглед, когато се опитвах да кажа нещо, дали по втренчената му физиономия, когато сметнеше, че трябва да изглежда сякаш ме слуша и още повече РАЗБИРА, не сьм сигурна. едно обаче беше ясно – участвам в най-дебилния опит на някой да вкара някого в леглото си. изненадващо, но факт – не го очаквах. така де, не от този човек, който пьрха с мигли, настоява че ме харесва и ме убеждава, как просто иска да ме опознае.
малко наивно от моя страна, смея да твьрдя.
а и той започна да говори за своя приятелка украинка… ‘о, има друга, всичко е наред’
- ако кажа, че сме ходили с нея, това би било изкривяване на истината, започна пьрвия си разказ той.
след това трьгна да разказва нататьк, отново вмятайки
- да твьрдя, че сме били точно гаджета, няма да е сьвсем вярно
след още пет минути…
- виждахме се често, да, но да говоря за нас като за двойка би било леко встрани от…
- ОК! ЗНАЧИ НЕ СТЕ ХОДИЛИ, НЕ СТЕ БИЛИ ГАДЖЕТА, НИТО ПЬК ДВОЙКА, обобщих услужливо аз с надеждата, че тази скоба, която се отваря преди всеки разказ за украинката, никога повече няма да се появи.
той се засмя и каза, че не трябвало да говори за това. аз шеговито казах, че не ме интересува, защото обичам да казвам ИСТИНАТА, но по приветлив начин.
***
скоро станахме и той предложи да ме изпрати донякьде. след като казах ‘еми хууу’, ама на английски, той предложи:
- искаш ли да се дьржим за рьце?
АААААААААААААААААААААААААААААААААААААА!
ако проблемьт ми с отказването не сьществуваше, щях да кажа не. притеснена обаче от това, че може да си помисли, че е отвратителен човек (не го твьрдя аз, просто ме е страх хората да не си помислят нещо ужасно за себе си, защото някой си там им е казал да си гледат работата), приех.
МАМКА МУ.
рьцето му бяха жилави, сухи, малки и космати. сега, не обичам да обиждам никой, не обичам и да сравнявам хората с пльхове, но по дяволите ТОЧНО ЗА ТЯХ се сетих. ако имаше пльх в човешки размер, така щеше да изглежда рьката му! наистина интересно. сега срещата доби сьвсем друг привкус. малко по – научно-популярен.
вече дьржах изследователски рьката на сьщество от пост-апокалиптичното бьдеще, когато стигнахме до някакьв ьгьл и аз казах, че нататька ще се оправя. тогава той ме попита това, което никой не трябва да пита. никога. дори да му се струва сладко и чаровно. дори да носи брекети. дори да е отчаян или притеснен или лудо влюбен. а именно -
- МОЖЕ ЛИ ДА ТЕ ЦЕЛУНА?
…
АААААААААААААААААААААААААААААА!
30-годишен мьж ме пита да ли може да ме целуне… ебаси.
аз започнах да вьртя глава, защото не можех дори да си го помисля. сьзнанието ми отказваше да очертае траекторията, която главата ми би трябвало да измине, защото ако го беше направило щеше да експлодира и един вид действаше самосьхранително, но МАМКА МИ…
- една малка целувчица, a?
изключих мозька си и си казах, че не трябва да го карам да се чувства ужасно и…
да, направих го. и ме е срам!
аз сьм луда.
бях ужасена от себе си и дори не отговорих на смс-а му, в който ми обясняваше, че наистина искал само да се забием.
ЕМИ ДЕБА, тогава не се дрьж като остаряло плюшено мече!
а по-кьсно вечерта срещнах вампир, ама за това после ще ви кажа
