обектни отношения
30 петък сеп 2011
Posted in снимки
30 петък сеп 2011
Posted in снимки
07 четвъртък апр 2011
Posted in по дяволите, снимки
когато искам да ви /или Ви/ кажа нещо, обикновено това е защото съм възмутена. и понеже знам, че тука в българия строим гражданско общество (а какво е едно гражданско общество ако не се ВЪЗМУЩАВА?), реших да пусна чисто новия си снимков материал. първо, с целта да дам нагледен пример за това как става номера с възмущението, и второ, защото минавах по една от улиците на петте кюшета, които така и не запомних, и трябваше да си уплътня времето докато карам моите приятели да ме чакат.
когато прочета И АЗ МОГА ПОМАГА НА ДЕЦА В НУЖДА върху рекламен постер, разбирам, че кампанията е насочена към малки деца, хора със синдроми или тарзан. говори им “на разбираем език”. СТО ПРО е така.
но какво прави белослава на постера по тоя повод?
да я свържа ли чисто метонимично или да я приема за коледна украса (тъй като учените все още не са открили смисловата връзка между цветните лампички и мъртвия бор, но ето на, реалността отново преобръща представите ни за “логика” и “разум”. тъпа реалност!)
и никакъв друг забавен текст:(
влизам си в моята книжарница, взимам си един химикал, тръгвам да излизам и продавачката ми вика: “а кой ще плати?”
аз и казах, че в МОЯТА книжарница, аз лично няма да плащам, така че да си гледа работата, която очевидно е да работи за мен. и допълних, че не съм й позволила да седи на стол и да обядва в работно време!! “ама, ама”, започна тя, а аз я парирах с нервно размахан пръст и й казах “в МОЯТА книжарница – така! в ТВОЯТА вече, прави си квото ти е кеф!” тя увеси нос и се подчини, защото документът за собственост висеше над витрината, точно като скандално заглавие в жълт вестник. тоест, казваше самата истина!
Мерси и лека работа!
Поздрави,
Лили
03 събота окт 2009
Posted in лични, по дяволите
Етикети
айнщайн, време, времепространство, е=емце2, истина, минутка, минутка на истината, пространство, час
видях, че някой задава въпроси, а аз обичам да отговарям, а и ми трябват още постове в блога за да е СЕРИОЗЕН и РЕДОВЕН, така че ЕТО. ако някой също иска да го попълни, от вас двамата дето ме четете, ще ми е приятно да ви видя отговорите. ако не ме мързи. (въпросникът бе откраднат от Планинаря!)

третият път беше, когато гледах човек на луната – анди се разболя сериозно и отиде при некви азиатски доктори, които се оказаха лъжци – правеха се, че измъкват червеи от коремите на хората, а всъщност само им пробиваха кожата с пръсти и изваждаха напъхан от тях метил. НАЙ-ГАДНОТО НЕЩО, КОЕТО СЪМ ВИЖДАЛА. блекаут
та, това се случи преди 8 години. нямам по-гаден спомен