Странни неща в уни, нищо прекалено смислено
07 понеделник май 2012
07 понеделник май 2012
20 петък апр 2012
Posted in лично поетично творчество, по дяволите
Етикети
С хубав мъж излизам навън,
сядаме на пейка, ядем сладолед,
пече слънце, всичко е сън,
някаква бабка ни маха отпред.
Красив е той и на мен ми харесва,
с очите, устата, на косата трасето
Едно прозрение само ме плесва -
ако ябълката е той,
аз излизам прасето.
—
Още “поезия”, защото това ви е любимото:
И спрете да четете това за бананите с пижами!!
Хъгз ен кисес!
02 вторник фев 2010
Posted in бг доминейшън
Етикети
Поезията е едно от най-привлекателните изкуства за профана (както биха и са го казали И. и Г. от HalfIdiots) . То е кратко, на къси връзки и без очевидна логика, някакви думи подредени „поетично” със синтаксиса на Йода. Всеки може, значи, защото „Войни Междузвездни” сме гледали, да!
Да.
Но както има хиляди начини да бъдеш добър, така има и хиляди начини да бъдеш зле (а не както Толстой се опитва да намекне в тъпото изречение за щастливите и нещастните семейства, че позитивното качество ни уеднаквява… утф). Затова ще се опитам да дефинирам един типично български начин да бъдеш поетично зле и за тази цел ще използвам новосъздадения термин „порно-ботев поет”.
Но все пак, нека рамкираме – „порно“ не просто като секс, а като култура. Чалгата е порно, жълтите вестници са порно, кичът е порно. Това е евтиното рецепторно забавление за бързо-свършващия потребител. Той има внимание точно МОМЕНТ. Той не може да си позволи да помисли, така че е адски бърз в предаването на съобщението и ако иска да се изкаже – то ще го направи наистина просто и разбираемо.
Дотук обаче думата „порно” може да бъде напълно заменена с „кич”. Чалгата е кич и жълтите вестници са кич, а и кичът е кич. Но „порно” съдържа и самотата, и блъскащата репресирана сексуалност, която ТРЯБВА да бъде изразена под формата на евфемизъм – културно и завоалирано - а именно като ПОЕЗИЯ. Примерно, ако сте сънували как изпразвайки се по стената сте успели да изобразите фрагмент от Сикстинската капела и искате да го опишете ПО ТАКА, поезията е вашето нещо!
26 събота сеп 2009
Posted in лично поетично творчество, по дяволите
Етикети
бойко борисов, вазов, готварски рецепти, още по-мазно от моя страна да вкарам вазов като таг, поезия, сърнички, яхния
(и не, почти няма рими, защото е по-трудно)
I.
в очите ти скачат малки сърнички
а ръцете ти са на зайче
кожата ти трепери по пилешки смешно и…
знаеш ли, искам да си направя
яхния
II.
облизвам устните ти с жаден поглед
и пипам с ресниците си твоя врат
плъзвам пръсти по гърдите ти
обсипвам главата ти с целувки
сластно търся с устните си твоите
и в очите ти потъват моите и
това стихотворение
не бе замислено като банално
но знам, че не друг ще го чете,
а ти
и реших да го направя просто
разбираемо.
III.
искам да ти кажа нещо за гората
хм, тя е като морско дъно,
дъното е като дупка,
дупката е като задник,
задникът е като…
абе не, исках да ти кажа за гората,
но за друго се замислих.