Етикети
Случи се през един горещ августовски ден, докато на никой не му се говореше. Търсехме сграда, която от двадесет минути не се появяваше, а ние бяхме сигурни, че чакаме на правилното място. Тогава иззад кофите се разнесе притесненото мяукане на някой, който беше почти сигурен, че ако не побърза да ни каже каквото има, ще си тръгнем и ще го оставим завинаги. Малко сиво котенце с опашка-антена изскочи при нас на улицата и изиска да бъде заобичано ВЕДНАГА. Мъркаше, гледаше ни тъжно (и не защото ние си представяхме, че така ни гледа! после ще видите) и мяукаше гладно и омърлушено. Аз, притеснена за своя детероден механизъм (защото леля ми ме плаши с токсоплазмоза* от началото на съзнателния ми живот, а и вероятно още от края на подсъзнателния ми), не исках да пипам котката, но нямах избор. Тя имаше апаратче за привличане на любов, а аз – хилав ангел. Приятелят ми ми каза да я взимаме, аз казах – ОЩЕ ЕДНА?! Той каза голяма работа. Аз казах да, точно така!! След това се появи бог в лицето на циганин с количка боклуци и ни каза, че другото котенце са го сдавили кучета. Ииии го взехме. Първо на ветеринар, после в метрото, после вкъщи.
Но какво ни очакваше…
Котенцето не загуби тъжните си очи, но сега скачаше по пердета, ядеше от чиниите ни, дъвчеше де що види кабел или книга с изражението на някой, примирен с трагедията на живота като цяло. Беше объркващо. Беше ни страх да му вземем книгата от устата, защото сякаш ей сега щеше да се разплаче. Намирахме се в най-изкусния капан, положен от ноктести лапи в кадифени ръкавички. Почти не познавахме извършителя, но той ни контролираше. Той е тя, де. Муки. Или след разкритието –
ПРИНЦЕСА МУКИ.
Казах ви как не я познавахме, а манипулативните й техники бяха нещо специално. Затова я снимахме със СПЕЦИАЛНА камера.
как не се сетихме по-рано
Муки очевидно не беше с потеклото на простолюдието. Това веднага обясни защо се чувства толкова удобно в кожата на изискващ малък (сладък) досадник.
Ние й простихме, че досега дори не беше споменавала за титлата си. Но, ок, нали е котка. Тя обаче се държеше все по-странно.
Първо бяха погледите.
Муки в сенките. Наблюдава...
Муки в канапето. Наблюдава...
И НАПАДА!!! ААААААААААААА!!
Сякаш тъкмо бяхме свикнали със зоркото й преценяващо око и тогава се случи немислимото.
Намерихме я в гнездото. Притихнала, на щрек.
Очите й казваха "разкарай се ИЛИ!!". Избрахме да се разкараме, защото "ИЛИ" звучеше прекалено неясно.
20 часа по-късно…
!!!
Не знаехме какво да правим с яйцето. Стоеше и тиктакаше като бомба със закъснител. Нямахме много време….
.
.
.
Изпържихме го. Не беше лошо.
Колкото до опасността от Муки… ние не можем да не й простим, защото
AWWW^^
П.П. Има ли кралство наоколо, което да си я познае? Ако да – искаме откуп от три хиляди жълтици!!
* Токсоплазмозата е вредна само за жени, бременни в 3-5 месец, които досега не са боледували от нея (не са имали контакт с каквато и да е улична котка) – думи на ветеринаря ни
