Етикети

, , , , ,

днес вечерта лили се сдоби с първия коментар в блога си (на снимката). commentние решихме да я попитаме, как се чувства един замаян от успеха човек. едно интервю на РЕПОРТЕР.

РЕПОРТЕР: Съвсем наскоро се сдобихте с първия си коментар. Как се чувствате след събитие от подобен мащаб?

ЛИЛИ: Ами, какво да ви кажа (смее се)… Човек никога не може да бъде напълно подготвен за такова нещо. Това е дело на бог. Да, аз съм доста вярваща и ви казвам, бог го прати.  Но ви уверявам, по- хубаво е отколкото сте предполагали. Ето в това мога да бъда сигурна… Нали вече говоря от личен опит (смее се и се задавя със слюнката си).

Р: Разкажете ни с няколко думи за пътя, който извървяхте от началото до сега. Как стигнахте до успеха?

Л: Беше трудно. Отсега ви казвам, ако сте решили да творите, ще трябва да се борите първо с личните си демони и след това с драконите, които вършеят из интернет пространството и въобще. Много хора се опитаха да ме разубедят, казаха ми, че няма бъдеще в изкуството, което създавам. Било на прекалено високо ниво за целия свят. Представяте ли си, всички наистина мислят така? И аз се изненадах като разбрах, че ме сравняват с Тициан и Моне на фотошоп… Чувала съм, че съм „Даниил Хармс на фърбитата“. Тези коментари са от майка ми, де. Аз познавам адски много хора, но на много малко позволявам да се докоснат толкова интимно до мен, да познаят творчеството ми.

Р: Кажете, с какво мислите, че се отличавате от останалите, защо хората избират именно вас?

Л: Ами, първо това би трябвало да е геният ми. След това, не знам дали знаете, но краката ми не миришат. Нямат носове и това им пречи. Но представяте ли си, колко хубаво би било да вървиш и да усещаш мириса на цветята с краката си?

Р: Само ако стъпвате единствено по цветя. Знаете, разхождат се кучета…

Л: Аз съм много на „ти“ с природата. Тези неща не ме притесняват. Никой истински творец не би трябвало да го. Ние всички сме деца на майката природа и трябва да й отделяме време. Но времето е пари, знаете, в този забързан свят и интернет… Затова предпочитам просто да й пращам пари. По 20-30 лева, знаете, колкото може човек.

Р: Да. Последен въпрос. Наскоро тръгнаха слухове в мрежата, че коментарът е писан от майка ви. Как ще коментирате това?

Л: Тези слухове са рожба-копеле на бездарни журналя, които смятат, че могат да припечелят някой лев на чужд гръб. Естествено, майка ми няма нищо общо с това. Питайте я! Е, айде, вземете… вземете телфона! Ама моля ви се… Вие сега ме нападате и аз – какво? Е, айде де, нали си толкова отворен. Извинявайте, как мислите, че мога да приема такъв въпрос без да се афектирам? Ха, дошъл ми тук от село и вече айдеее при елита се бута. Алоо? А коментарът къде ти е? Питам: къде ти е коментарът? Ето го моят, покажи твоят! Е, тва е… Журналист!

Advertisements