Етикети

, , , , ,

И една история защото е неделя.

Това се случи преди празниците. Влизам аз в банката, по банкови дела, разбира се, а срещу мен мургав левент в строитен гащеризон. Нямаше как да не го забележа, той беше толкова на пътя ми. Изведнъж обаче ме спря и ми каза с доста симпатичен глас: „Душо, пишеш ли на латински?“ И аз, понеже не само пиша, но и чета на латински, викам „Е, то се знае“ с очевидна скромност. Трябваше да му попълня документите, за да си получи някакви пари. Аз време имах, а и рядко ми се случва да помогна на нуждаещ се само защото съм грамотна. Седнахме да пишем и той ми подаде личната си карта. От тук нататък ще го наричам Ташо, защото той именно така се казваше. Докато пишех, Ташо ми викаше абе, всичко хубаво, ама кой ще го чете тва на латински, не ми е ясно. Той беше абсолютно прав и затова все пак го написах на латиница. След като попълнихме документите, останахме да чакаме служителя в банката да направи банковите си неща, а Ташо ми разказа как учил буквите сам. Седял си в почивките на строежа, дето го правили, с буквара. Понякога му помагал някакъв учител, който наминавал. Ама колкото и да ги беше учил, още не можеше да чете, което ми се стори доста странно. По-късно приятелка ми припомни, че ние също сме имали период, в който сме знаели буквите, но не сме можели да ги съединяваме а.к.а. да четем. Разбира се, аз като филолог реших да го изпитам и факт – прочете „имат“ буква по буква, но какво правеха всичките букви заедно, нямаше идея. Подсмивката на банковия служител не слизаше от устата му през това време, макар че банковите служители в Слатина би трябвало отдавна вече да са свикнали. Все пак, СЛАТИНА.

Доста дълго време процедурата не се получаваше и Ташо не можеше да си вземе парите. От работодателката били за нова година – петдесет евро. Той вика, аз какво ще купя с петдесет евро не е ясно, ама айде, поне тая година няма да се пие, така съм се зарекъл. Това звучеше добре, но след това ми каза, че иска още една жена, защото неговата била неграмотна и двамата нищо не можели да свършат така. И вика: с другата ще си работим, а тази ще ми гледа детето и ще готви, чисти и т.н. Ще ги редувам! (в сексуално отношение имаше предвид). Аз му казах, че много добре си го е измислил, някой да му чисти, друг да му работи, а сега му пишат и документите… И той се смее. Доста готин смях имаше, сърдечен определено. Разделихме се с хиляди благопожелания. Той искаше да ме черпи нещо или направо да ми даде пари за помощта, но аз непреклонно го оставих да си напазарува каквото си иска за празниците с парите, които едвам изкарахме от банката.

Всъщност се сетих за тази случка, заради една друга. Преди седмица ми се случи да се лутам из улиците на студентски през преспи до коленете, без видими тротоари и по едно време – без улици даже. Питах кой ли не за посоката, ала ядец. Накрая случих на някакви местни хора пред кафене и единият ми каза, че е направо в моята посока и ще ме заведе. Заведе ме! Това за мен беше чудо, защото отдавна бях изгубила надежда. А по пътя същият циганин избута и колата на някаква жена, че се беше зарила в снега. Ебаси милият човек.

Advertisements