Етикети

, , ,

Ученици,

Не са много нещата, които можем да ви кажем. Ние искрено съжаляваме за това и всеки ден ще се опитваме да ви убедим в обратното. Чуйте ни, проявете учтивост, зачетете мнението ни, но не ни слушайте. Ние така си приказваме.

Не съм сигурна, че на 24-ти май ще мога да кажа нещо точно за писмеността. А, Б и В са хубаво нещо, но тук няма да благодарим на Кирил и Методий. Причината да има писменост, всъщност е желанието ни да бъдем с хората.

Уважавайте ги и им помагайте. Често се оказва, че те са всичко, което имаме. Моя близка приятелка все още ми припомня как съм я защитила в осми клас, без да я познавам. Аз все още благодаря на близък приятел, заради подкрепата му в трудни моменти. Но и тук няма да благодарим на Кирил и Методий, защото става въпрос за друга писменост, по-архаична. Когато се разписваме направо върху душата на другите.

Те ще ви благодарят, а вие –

Вие благодарете за благодарността им, колкото и смешно да звучи. Веднъж поздравих един автор за наръчника му по творческо писане. Той се навъси и ми благодари през зъби. Тогава не разбрах реакцията му, но после се досетих, че едва ли наръчникът е бил неговата гордост, а сигурно някое художествено произведение. Той се беше ядосал, че отново не го зачитат, а аз се бях смутила от реакцията му, вместо и двамата да сме щастливи, че сме установили контакт на някакво ниво.

Но тук трябва да отбележа, че ако не се бях усъмнила в собствените си съждания (че той просто е гаден човек), никога нямаше да се досетя за мотивите му. Това е нещо важно –

Вярвайте с цялото си сърце, че не знаете. Всеки ден ще се опитвате да си обясните реалността, да я вкарвате в някакви модели, да я разделяте в графи. Зрелостта идва, когато осъзнаете, че няма лесни обяснения. Когато разберете, колко случайно е всичко, колко не може да се разчита на представи и на планове. Единствената константа си остават близките. Позволете си да разчитате на тях, позволете им и те да разчитат на вас. Хората често забравят, че не могат да направят всичко сами. Да поискаш помощ е особен вид сила. Дори да е само за да питате, дали имате сополи по носа.

Помощта ни е нужна. Много често ни се струва, че животът се случва прекалено наведнъж. Сещам се обаче за японския поет и воин Ямаока Тешу, който решил сам да препише целия будистки канон (хиляди страници!) Когато го питали, дали задачата не е прекалено тежка, той отвърнал просто: „Никак даже. Имам да преписвам само по една страница на ден.”

Тешу бил известен и с това, че пие и ходи по жени.

Не се изненадвайте от хората, те са странни, и търсете там, където другите често не гледат заради предубежденията си. Запознах се с Тешу в книга, на която моя позната се подигра. Не за друго, корицата ѝ беше глупава.

Човек трябва да има предвид, че дори глупавите корици могат да крият прекалено важни неща. Не ставайте роби на формата, а търсете смисъла. И не вярвайте на чуждите реакции – прекалено често са израз на неувереност. Преподавах за кратко на един десети клас, където само едно момиче работеше. В момента, в който го каза, се чуха няколко подигравателни викове. Но как да ги осъдя, след като идват от хора без работа, които се чувстват смачкани от собствените си притеснения за бъдещето? Не се поддавайте на тези притеснения – това, че не знаете как, не значи, че няма да се получи. Не се мислете за толкова умни. В крайна сметка никой не е. Единствено като погледнем назад всичко ни се струва логично, подредено в роман със сюжет. Той обаче е създаден с друг вид писменост, тази на паметта. И тук няма да благодарим на Кирил и Методий.

Пишете по книгите. Каквото е можел да каже авторът, той го е казал. Сега вашите мисли са по-важни. Смисълът на натрупаното знание е да се използва и надгражда. Не пристъпвайте в познанието сякаш е храм. Уважавайте го, но не се страхувайте да го поразбутате (дори докато не гледа) – съборете някоя ваза, внесете уличен пес. Вазата и без това не му трябваше, а с кучето ще станат най-добри приятели. След двайсетина години на покойното куче ще му е издигнат паметник в същия този храм и то на свой ред ще гледа надменно към следващите поколения, които ще внасят своите улични котки и ще пускат плъхове. Но място и за техните паметници винаги ще има. Нужна е само малко смелост, малко постоянство.

И като говорим за храмове, ми идва на ум едно последно нещо – интересувайте се от вярата, независимо дали става дума за Христос, Мохамед или Буда. В различните учения има много истина, все пак те не са измисляни от случайни хора. Но подхождайте към тях с едно наум – всеки сам намира боговете си. Само вашите още не са описани, но това никой няма да го свърши вместо вас. А и не е като да нямате правилния инструмент за да го направите.

Ето сега вече можем да благодарим на Кирил и Методий.

Вашата вярна даскалица

за петнайсет часа

Advertisements