Етикети

, , ,

Нощем всичко е различно.

На Софийския лампите светят нагоре като в един нов, по-префинен Готам.

Борисовата мъждука до средата, а после Бог отказва светлина и ти се спъваш, изгубваш се и те няма.

На Седмочисленици лампите се крият между дърветата като медни слънца, а кулите на църквата горят.

Странни неща.

Снощи пък луната беше наполовина.

Кофа, улична лампа и там някъде в далечината

Състоянието ѝ щеше да ми се стори тъжно, ако си представях, че има неща, които в същността си са „наполовина“. По-често обаче, другата част просто стои в сенките и изчаква своя миг. Дали ще е зъл близнак или съвършен придатък, няма значение – дубликатът ще излезе наяве и ще разкрие истината. Неизбежно. И в този момент всеки започва да си плаща за половината, която е хранил скришом.

Не, че сме мислели за това онази вечер. Идеята на съществуването е да пренебрегваш подобни истини, всеки си избира занимание за междувременно.

Ние, примерно, се състезавахме със светулки и губехме след всеки светофар.

Но загубата не ни пречеше. Все пак, тя далеч не е най-страшното нещо, даже често я подценяват. В загубата се ражда по-съвършения човек, с възприятия, с нови идеи. Победата само ти доказва, че си прав.

А това не е вярно, но пък кой да ти каже?

Хубавото е, че слънцето изгря и вече можем да започнем да забравяме.

Advertisements