Етикети
абитуриенти, абитуриентски бал, бал, българия, кич, общество, уважение
Балът е събитие, на което се събират принцове и принцеси, и танцуват валс в пищно украсени зали. Всички са елегантни и любезни. Учтиви келнери разнасят шампанско, но никой не си го изпива, а само отпива, защото всичко е с мярка и никой няма да излезе от добрия тон и…
Нека не продължавам. Вече усещате колко невъзможна става картинката в социокултурния контекст на България, особено когато става въпрос за 18-19-годишни, нали?
Напоследък се вдигна голям шум около това, което правят тийнейджърите. Обличат несъществуващи рокли, танцуват кючек пред отворените багажници на коли, снимат се в провокативни пози. Наистина, класата не е характерна за нашенските балове, но за това си има много конкретни причини.
В Америка го наричат prom, дума специално отредена за това събитие. Но в Америка отдавна гледат на младите като на различни хора, не-възрастни. Ние обаче очакваме от тях всичко, и то веднага. Вярно, че в Америка изцепки като нашите не са правилото, но мнозинството от тях са протестанти, и то вярващи – нещо, което има силно отражение върху манталитета им. По-склонни са да следват някакъв ред, традиции, етикет. По-страхливи са спрямо власти и по-висшестоящи като цяло, не задължително в лош смисъл, не задължително и в добър.
Да погледнем и думата, фактът, че си имат отделен термин за събитието. Това не поставя абитуриентите в позицията на участници в някакъв детски вариант на истински бал, което лесно може да се възприеме като пародия. По-скоро им връчва отговорност – събитието си е изцяло тяхно, тоест, те могат да блеснат на своя сцена, а не са слаба имитация на нещо, до което нямат достъп – истински бал и то в недоразвита България. Положението в което се намират нашите абитуриенти е низшестоящо по дефиниция.
В България не е като да не сме наясно с концепцията за бал, но в нея влиза следването на етикет и норми, поставени отгоре. Ние обаче нямаме уважение към това „отгоре“ и таим омраза към онези, които се опитват да ни кажат какво да правим и как да се държим. Все пак, „всички сме от село“. Тогава защо да се съобразяваме с когото и да било? За да могат абитуриентите да възприемат това събитие като нещо официално, те трябва да изпитват нужда да следват тази „официалност“. Идеята за „официалност“ предполага, че човек трябва да се представи добре пред общество, което почита по някакъв начин и което може да му помогне. То на свой ред също се отнася с внимание към човека.
Но кой може да помогне на днешните тийнейджъри и кой ги уважава в застаряваща България? Кой може да им предложи нещо, че те да се нагласят и да се държат прилично? Те са напълно наясно, че балът е още една претенция или по-скоро триумфът на претенциите.
В Ирландия наричат бала „debs“ от debutant ball – събитие, което ознаменува навлизането на младия човек в бъдещата му социална среда.
В България балът отбелязва същото, но с тази разлика, че предстоящата социална среда няма никаква стойност. Те не изпитват уважение към бъдещото си общество. Нека вметна, че уважението не се самозаражда и то не е отговорност на по-„низшестощия“. Уважението се печели и тук възрастните са много по-виновни. Тийнейджърите просто не са обнадеждени от това, което им предстои. На място където цари шуробаджанащината, а добрите връзки се създават в Биад, кой да възприеме бала насериозно? Той е по-скоро погребение, а ако абитуриентите празнуват нещо, то това е навлизането им не в обществото, а в още по-големия сеир, на който те самите са продукт. В този смисъл българският абитуриентски бал е напълно адекватен.
Единственото, което ни остава, е да го кръстим не бал, а абитуриентски карнавал. Поне да е по-реалистично, след като във всичко останало сме се провалили. Карнавалът все пак е събитие, при което равенството е основната ценност, а щом не сме успели да вдъхнем респект към йерархията у тийнейджърите, да им дадем празник, който въобще не я зачита. А танците край отворени капаци на скъпи коли, заети за ден, ще бъдат съвсем в нормата.
Tака ще решим и хиляди други проблеми, сред които и най-дразнещият за мен – посочването на определени хора, за да им се подиграваме.
В контекста на абитуриентския карнавал, това пращи от приличие. Между другото, на мен ми харесва, но това си е мое нещо, не ви задължавам.
Кич на бала или кралица на карнавала? Разликата са няколко букви всъщност.
Снимките са от VICE, каквото и да е това. Доста грубо се бяха изказали за момичетата, а те все още са „мамини сладки“.
Това е, казах си.
–
Още за мен и неоправданата ми любов към по-младите хора, които вече дори не разбирам като си приказват в градския транспорт и край на подслушването: Реч по случай 24-ти май, ако ми я бяха поискали.
