Етикети
Нощем всичко е различно.
На Софийския лампите светят нагоре като в един нов, по-префинен Готам.
Борисовата мъждука до средата, а после Бог отказва светлина и ти се спъваш, изгубваш се и те няма.
На Седмочисленици лампите се крият между дърветата като медни слънца, а кулите на църквата горят.
Странни неща.
Снощи пък луната беше наполовина.
Кофа, улична лампа и там някъде в далечината
Състоянието ѝ щеше да ми се стори тъжно, ако си представях, че има неща, които в същността си са „наполовина“. По-често обаче, другата част просто стои в сенките и изчаква своя миг. Дали ще е зъл близнак или съвършен придатък, няма значение – дубликатът ще излезе наяве и ще разкрие истината. Неизбежно. И в този момент всеки започва да си плаща за половината, която е хранил скришом.
Не, че сме мислели за това онази вечер. Идеята на съществуването е да пренебрегваш подобни истини, всеки си избира занимание за междувременно.
Ние, примерно, се състезавахме със светулки и губехме след всеки светофар.
Но загубата не ни пречеше. Все пак, тя далеч не е най-страшното нещо, даже често я подценяват. В загубата се ражда по-съвършения човек, с възприятия, с нови идеи. Победата само ти доказва, че си прав.
А това не е вярно, но пък кой да ти каже?
Хубавото е, че слънцето изгря и вече можем да започнем да забравяме.
