По случай 6-ти септември

Етикети

волтрон, сила, съединение

Съединението прави силата!!!

Честит празник, хора:)

Сладки за бог да прости

Етикети

готвач, сладки, смърт, щастие

Рецепта:

Чаша брашно

Шепа стафиди

Шепа орехи

Шепа бадеми

300 ml вино

Олио

Време

Всичко се омесва със 100 ml вино. Останалите 200 се омесват със стомашна киселина, направо от бутилката. Не му е ден на готвача. От тестото се правят малки топчета и се пекат 20-тина минути на загрята фурна. След 20 минути се започва да се ядосва, защо вече не са готови, както пишеше ясно в рецептата и с едно „ебал съм го“ се отива пред компютъра и се чати с приятели. Тази фаза може да продължи неопределено време. Сладките преминават през 50 нюанса черно, нито един от тях ядивен, което е напълно ОК. Тези сладки не са за живи хора.

„За бог да прости“ – духовната алтернатива на „язък“

Огънят се потушава и сладките се оставят да изстинат. Готвачът обаче не успява да се справи с пламъците и умира. Миг преди смъртта си си казва „поне ще опитам сладките, нали са за неживите“. В следващия момент обаче разбира, че вече не иска сладки, защото няма желания като цяло. Би съжалил липсата им, но няма и чувства. Гледай ти. Тамън му се беше отворило място за щастие, пък той… мъртъв.

Нощта и съвършенството

Етикети

нощ, софия, съвършенство, същност

Нощем всичко е различно.

На Софийския лампите светят нагоре като в един нов, по-префинен Готам.

Борисовата мъждука до средата, а после Бог отказва светлина и ти се спъваш, изгубваш се и те няма.

На Седмочисленици лампите се крият между дърветата като медни слънца, а кулите на църквата горят.

Странни неща.

Снощи пък луната беше наполовина.

Кофа, улична лампа и там някъде в далечината

Състоянието ѝ щеше да ми се стори тъжно, ако си представях, че има неща, които в същността си са „наполовина“. По-често обаче, другата част просто стои в сенките и изчаква своя миг. Дали ще е зъл близнак или съвършен придатък, няма значение – дубликатът ще излезе наяве и ще разкрие истината. Неизбежно. И в този момент всеки започва да си плаща за половината, която е хранил скришом.

Не, че сме мислели за това онази вечер. Идеята на съществуването е да пренебрегваш подобни истини, всеки си избира занимание за междувременно.

Ние, примерно, се състезавахме със светулки и губехме след всеки светофар.

Но загубата не ни пречеше. Все пак, тя далеч не е най-страшното нещо, даже често я подценяват. В загубата се ражда по-съвършения човек, с възприятия, с нови идеи. Победата само ти доказва, че си прав.

А това не е вярно, но пък кой да ти каже?

Хубавото е, че слънцето изгря и вече можем да започнем да забравяме.

ПО ДЯВОЛИТЕ!!!111

Етикети

МАМКА МУ, гняв, лелеее, по дяволите, ярост

Има дни в живота на един човек, когато той просто си казва: ЯЖТЕ МИ ГО!!

Събуждам се, котката пръхти. КАКВО МИ ЖИВЕЕШ БЕ?!? Един ритник право в мислите!!!

Излизам, ето я съседката… ПАК иска нещо. Госпожо, да изчистя площадката ли? Но извинете, имате нещо на брадичката! ЮМРУКА МИ!!!

Влизам в асансьора, мокър пес ми се радва. САЛТО МОРТАЛЕ по най-добрия приятел на човека, преди 2 секунди миришех на НИНА РИЧИ!!

Продължавам напред, а в пощата – сметки за тока. ПАК НА СВЕЩИ!! А портиерът нагло ми вика ДОБРО УТРО. Е, ТИ отиваш в ИЗУМРУДЕНИЯ ГРАД!

Качвам се в автобуса, за пространството не остана място и ТО СЛЕЗЕ. Бабка ме ръга в кръста, обръщам се: КЪДЕ ТИ Е ЧЕНЕТО СЕГА, А?!

Отивам на лекция, контролно. Супер, имам пищов, ЗАСТРЕЛВАМ СЕ!!!

Слизам до лафката, всичко е с пари. ДАЙТЕ МИ ТОЗИ ВЪЗДУХ,

ЗАДРЪЖТЕ РЕСТОТО!!!

Излизам с приятели, те не идват! Намирам ги, АМА ЗАЩО БЯГАТЕ, с предпазител е?! И си намирам нови В РАЙОННОТО!!!

Прибирам се в нас, съседката ме посреща. Да изчистя площадката ли, госпожо? ДА, РАЗБИРА СЕ, ДАЙТЕ СИ ГЛАВАТА!! ГАРНИЕ за мека коса изчиства ВСИЧКО!!!

Влизам си у нас, няма ток… ПАИСИЙ НЕ Е ИМАЛ ТОК! Написвам История РЕАЛНОСТ-БЪЛГАРСКАЯ, докато се сцепвам на подгизналия таван. Благодаря ви, долни хора от горен етаж! 1 часа през нощта – време за ПРАХОСМУКАЧКА!!!

Над чистата стая стоя и кипя, но малко уиски… И вече всичко е на шест, защото животът продължава,

гневът отминава,

и налегне ли ме пак,

трак-трак-трак

вземам сутрешния влак

и ах, на майка ти бащицата,

аз излизам от матрицата.

Телефонна шега

Етикети

гадост, приятелка, телефон, телефонни номера, телефонни шеги

В пети клас имах една приятелка, с която вършехме забавни ужасни неща. Тя водеше, а аз добавях солчицата. Не се гордея с участието си в екипа, защото кой би се гордял, че е постъпвал като прероденото зло, но не тая и съжаления. Имаше свобода в гадостта ни, на която за щастие й липсваше мащаб. Защо сме били толкова гневни, нямам представа. Понякога обаче, човещината ни прозираше, въпреки оптите ни да я изрежем.

Веднъж бяхме решили да си правим шеги по телефона. Започнахме да звъним на случайни номера от името на радиостанция FM МИНУС. Питахме кои са планетите от слънчевата система под предлог, че ако „късметлията“ отговори правилно, ще получи тениска и шапка. Щом някой отговореше, ние му затваряхме и се смеехме. Качествени телефонни шегаджии определено не бяхме.

На едно от обажданията обаче, вдигна някаква бабка. Каза всички планети и ние ХАХАХА-затворихме. След като вдигнахме слушалката, за да наберем следващата жертва, разбрахме, че пенсионерката още стои на линията. Пак затворихме, изчакахме малко, но щом вдигнахме ни посрещна гласът й: „Не ви дадох адреса!“ Ние се спогледахме странно и й обяснихме с нашата версия на делови тон, че тъкмо сме щели да й го поискаме, след което го записахме. Тя ни благодари, пожела ни лек ден и всичко щеше да бъде ок, ако не ни беше споделила съвсем накрая, че печели награда за пръв път в живота си.

Потресохме се, колко досадна може да бъде една пенсионерка. Останахме и смутени обаче заради вината, която бе започнала да ни яде.

Бяхме донесли радост и надежда. По дяволите!

Казахме си снизходително „глей я тая бабичка, горката, за кво друго да живее“ и с неохота изнамерихме отнякъде нова оранжева тениска, която опаковахме в целофан. Отидохме на адреса, изчакахме някой от съкооператорите да мине през вратата, за да влезем и набутахме тениската в пощенската кутия.

На следващия ден се обадихме на жената да я питаме, дали си е получила наградата. Тя ни благодари най-сърдечно за хубавата блуза.

– Но шапката я нямаше… – вметна тя.

Ох.

В този миг екипът на радиостанция FM МИНУС затвори телефона и спусна кепенците завинаги.

След около година с моята приятелка се скарахме и нашата дружба също спусна кепенците. После тя изчезна и повече никой от класа не чу за нея. Носеха се някакви странни, гадни и съмнителни слухове, нищо сигурно.

Тя обаче си остана голямо нещо в живота ми. Не добро, но голямо, на което съм измисляла какви ли не оправдания, за да му дам правото да съществува наред с всичко друго, което съм, безболезнено. Черна дупка насред спомените и все пак, за жалост, толкова привлекателна.

Любов в града

Етикети

гей, град, кредити, любов, подаръци, телефон, учители

Не е нужно да се чудите, защо трябва да се правят подаръци. Има си съвсем конкретни причини.

Срещу подаръци се получава ЛЮБОВ, както виждате на табелата. Това не е шантаж или някаква манипулация, а съвсем нормални бизнес отношения между близки!

Но хората живеем в един забързан и динамичен свят, където благодарността и любовта се изразяват пътьом, а най-добрите идеи, как да го направиш, се намират също толкова пътьом. Затова реших да ви спестя една разходка по магазините и да ви покажа най-добрите решения.

Разбира се, че сред най-добрите избори за подарък е телефонът! Как би могъл да притежаваш някого, ако си позволяваш да го изпускаш от поглед или слух? Не е това любовта.

Поднася се на възглавничка и с карта за двама за безкрайни разговори!

А до колкото разбирам рекламата, тя винаги е насочена към някаква таргет аудитория.

В случая това са мъжете с червило! Има и един въпрос, който направо му е изписан на челото. Отговорът му, за ваша сигурност, нека бъде NO 😀

Но телефон далеч не е най-доброто.

Обичате ли я? Обичате ли го? Покажете им го!

Под „покажете им го“ имам предвид събуйте си гащите и им ГО покажете, защото с такъв подарък от сорта на чисто нов кредит ще направите точно това! Нямали сте пари? Сега вече няма да имате месеци напред!

Очаква ви гореща нощ!

***

Както виждате, не е толкова трудно да се намери подарък за любим човек. Какво да правим обаче, когато искаме да изразим благодарността си към цяла обществена каста? Един по-голям, събирателен подарък е съвсем в реда на нещата, така че всички да се почувстват почетени, а в този случай става въпрос за най-личното ни – учителите! Не сме решили да им го кажем с цветя.

По-добре с гроб. Защото само мъртвите могат да живеят вечно в СЪРЦАТА НИ!

И това е всичко, мили хора, обичайте се! Стига да сте си разменили адекватен брой подаръци, разбира се!

 

Градско порно

Етикети

голота, градско порно, порно

На снимката: градско порно. Има си голи, мокри мъже със съмнителен външен вид, има си екранче, има си и тъжен човек зад екранчето, който колкото наблюдава голото парти, толкова и не го (все пак, ако искаш да оплакваш съдбата си, ще ти е нужна концентрация). А отстрани даже има и поле с реклами…

Наистина горещ ден.

Решение на цялата тази глупост с абитуриентските балове

Етикети

абитуриенти, абитуриентски бал, бал, българия, кич, общество, уважение

Балът е събитие, на което се събират принцове и принцеси, и танцуват валс в пищно украсени зали. Всички са елегантни и любезни. Учтиви келнери разнасят шампанско, но никой не си го изпива, а само отпива, защото всичко е с мярка и никой няма да излезе от добрия тон и…

Нека не продължавам. Вече усещате колко невъзможна става картинката в социокултурния контекст на България, особено когато става въпрос за 18-19-годишни, нали?

Напоследък се вдигна голям шум около това, което правят тийнейджърите. Обличат несъществуващи рокли, танцуват кючек пред отворените багажници на коли, снимат се в провокативни пози. Наистина, класата не е характерна за нашенските балове, но за това си има много конкретни причини.

В Америка го наричат prom, дума специално отредена за това събитие. Но в Америка отдавна гледат на младите като на различни хора, не-възрастни. Ние обаче очакваме от тях всичко, и то веднага. Вярно, че в Америка изцепки като нашите не са правилото, но мнозинството от тях са протестанти, и то вярващи – нещо, което има силно отражение върху манталитета им. По-склонни са да следват някакъв ред, традиции, етикет. По-страхливи са спрямо власти и по-висшестоящи като цяло, не задължително в лош смисъл, не задължително и в добър.

Да погледнем и думата, фактът, че си имат отделен термин за събитието. Това не поставя абитуриентите в позицията на участници в някакъв детски вариант на истински бал, което лесно може да се възприеме като пародия. По-скоро им връчва отговорност – събитието си е изцяло тяхно, тоест, те могат да блеснат на своя сцена, а не са слаба имитация на нещо, до което нямат достъп – истински бал и то в недоразвита България. Положението в което се намират нашите абитуриенти е низшестоящо по дефиниция.

В България не е като да не сме наясно с концепцията за бал, но в нея влиза следването на етикет и норми, поставени отгоре. Ние обаче нямаме уважение към това „отгоре“ и таим омраза към онези, които се опитват да ни кажат какво да правим и как да се държим. Все пак, „всички сме от село“. Тогава защо да се съобразяваме с когото и да било? За да могат абитуриентите да възприемат това събитие като нещо официално, те трябва да изпитват нужда да следват тази „официалност“. Идеята за „официалност“ предполага, че човек трябва да се представи добре пред общество, което почита по някакъв начин и което може да му помогне. То на свой ред също се отнася с внимание към човека.

Но кой може да помогне на днешните тийнейджъри и кой ги уважава в застаряваща България? Кой може да им предложи нещо, че те да се нагласят и да се държат прилично? Те са напълно наясно, че балът е още една претенция или по-скоро триумфът на претенциите.

В Ирландия наричат бала „debs“ от debutant ball – събитие, което ознаменува навлизането на младия човек в бъдещата му социална среда.

В България балът отбелязва същото, но с тази разлика, че предстоящата социална среда няма никаква стойност. Те не изпитват уважение към бъдещото си общество. Нека вметна, че уважението не се самозаражда и то не е отговорност на по-„низшестощия“. Уважението се печели и тук възрастните са много по-виновни. Тийнейджърите просто не са обнадеждени от това, което им предстои. На място където цари шуробаджанащината, а добрите връзки се създават в Биад, кой да възприеме бала насериозно? Той е по-скоро погребение, а ако абитуриентите празнуват нещо, то това е навлизането им не в обществото, а в още по-големия сеир, на който те самите са продукт. В този смисъл българският абитуриентски бал е напълно адекватен.

Единственото, което ни остава, е да го кръстим не бал, а абитуриентски карнавал. Поне да е по-реалистично, след като във всичко останало сме се провалили. Карнавалът все пак е събитие, при което равенството е основната ценност, а щом не сме успели да вдъхнем респект към йерархията у тийнейджърите, да им дадем празник, който въобще не я зачита. А танците край отворени капаци на скъпи коли, заети за ден, ще бъдат съвсем в нормата.

Tака ще решим и хиляди други проблеми, сред които и най-дразнещият за мен – посочването на определени хора, за да им се подиграваме.

В контекста на абитуриентския карнавал, това пращи от приличие. Между другото, на мен ми харесва, но това си е мое нещо, не ви задължавам.

Кич на бала или кралица на карнавала? Разликата са няколко букви всъщност.

Снимките са от VICE, каквото и да е това. Доста грубо се бяха изказали за момичетата, а те все още са „мамини сладки“.

Това е, казах си.

–

Още за мен и неоправданата ми любов към по-младите хора, които вече дори не разбирам като си  приказват в градския транспорт и край на подслушването: Реч по случай 24-ти май, ако ми я бяха поискали.

Реч по случай 24-ти май, ако ми я бяха поискали

Етикети

двадесет и четвърти, май, патетика, реч

Ученици,

Не са много нещата, които можем да ви кажем. Ние искрено съжаляваме за това и всеки ден ще се опитваме да ви убедим в обратното. Чуйте ни, проявете учтивост, зачетете мнението ни, но не ни слушайте. Ние така си приказваме.

Не съм сигурна, че на 24-ти май ще мога да кажа нещо точно за писмеността. А, Б и В са хубаво нещо, но тук няма да благодарим на Кирил и Методий. Причината да има писменост, всъщност е желанието ни да бъдем с хората.

Уважавайте ги и им помагайте. Често се оказва, че те са всичко, което имаме. Моя близка приятелка все още ми припомня как съм я защитила в осми клас, без да я познавам. Аз все още благодаря на близък приятел, заради подкрепата му в трудни моменти. Но и тук няма да благодарим на Кирил и Методий, защото става въпрос за друга писменост, по-архаична. Когато се разписваме направо върху душата на другите.

Те ще ви благодарят, а вие –

Вие благодарете за благодарността им, колкото и смешно да звучи. Веднъж поздравих един автор за наръчника му по творческо писане. Той се навъси и ми благодари през зъби. Тогава не разбрах реакцията му, но после се досетих, че едва ли наръчникът е бил неговата гордост, а сигурно някое художествено произведение. Той се беше ядосал, че отново не го зачитат, а аз се бях смутила от реакцията му, вместо и двамата да сме щастливи, че сме установили контакт на някакво ниво.

Но тук трябва да отбележа, че ако не се бях усъмнила в собствените си съждания (че той просто е гаден човек), никога нямаше да се досетя за мотивите му. Това е нещо важно –

Вярвайте с цялото си сърце, че не знаете. Всеки ден ще се опитвате да си обясните реалността, да я вкарвате в някакви модели, да я разделяте в графи. Зрелостта идва, когато осъзнаете, че няма лесни обяснения. Когато разберете, колко случайно е всичко, колко не може да се разчита на представи и на планове. Единствената константа си остават близките. Позволете си да разчитате на тях, позволете им и те да разчитат на вас. Хората често забравят, че не могат да направят всичко сами. Да поискаш помощ е особен вид сила. Дори да е само за да питате, дали имате сополи по носа.

Помощта ни е нужна. Много често ни се струва, че животът се случва прекалено наведнъж. Сещам се обаче за японския поет и воин Ямаока Тешу, който решил сам да препише целия будистки канон (хиляди страници!) Когато го питали, дали задачата не е прекалено тежка, той отвърнал просто: „Никак даже. Имам да преписвам само по една страница на ден.”

Тешу бил известен и с това, че пие и ходи по жени.

Не се изненадвайте от хората, те са странни, и търсете там, където другите често не гледат заради предубежденията си. Запознах се с Тешу в книга, на която моя позната се подигра. Не за друго, корицата ѝ беше глупава.

Човек трябва да има предвид, че дори глупавите корици могат да крият прекалено важни неща. Не ставайте роби на формата, а търсете смисъла. И не вярвайте на чуждите реакции – прекалено често са израз на неувереност. Преподавах за кратко на един десети клас, където само едно момиче работеше. В момента, в който го каза, се чуха няколко подигравателни викове. Но как да ги осъдя, след като идват от хора без работа, които се чувстват смачкани от собствените си притеснения за бъдещето? Не се поддавайте на тези притеснения – това, че не знаете как, не значи, че няма да се получи. Не се мислете за толкова умни. В крайна сметка никой не е. Единствено като погледнем назад всичко ни се струва логично, подредено в роман със сюжет. Той обаче е създаден с друг вид писменост, тази на паметта. И тук няма да благодарим на Кирил и Методий.

Пишете по книгите. Каквото е можел да каже авторът, той го е казал. Сега вашите мисли са по-важни. Смисълът на натрупаното знание е да се използва и надгражда. Не пристъпвайте в познанието сякаш е храм. Уважавайте го, но не се страхувайте да го поразбутате (дори докато не гледа) – съборете някоя ваза, внесете уличен пес. Вазата и без това не му трябваше, а с кучето ще станат най-добри приятели. След двайсетина години на покойното куче ще му е издигнат паметник в същия този храм и то на свой ред ще гледа надменно към следващите поколения, които ще внасят своите улични котки и ще пускат плъхове. Но място и за техните паметници винаги ще има. Нужна е само малко смелост, малко постоянство.

И като говорим за храмове, ми идва на ум едно последно нещо – интересувайте се от вярата, независимо дали става дума за Христос, Мохамед или Буда. В различните учения има много истина, все пак те не са измисляни от случайни хора. Но подхождайте към тях с едно наум – всеки сам намира боговете си. Само вашите още не са описани, но това никой няма да го свърши вместо вас. А и не е като да нямате правилния инструмент за да го направите.

Ето сега вече можем да благодарим на Кирил и Методий.

Вашата вярна даскалица

за петнайсет часа